През 2025 г. 159 български общини (60% от всички) са изпълнили точно 400 проекта, включени в Инвестиционната програма за общински проекти. Общата изплатена сума по тях е 220 млн. евро. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика за приходите на местните администрации и неосъществената децентрализация.
Какви са общинските проекти?
Над половината от проектите (215) са в областта на пътната инфраструктура – основно за улици и пътища, но има проекти и за площади, пазари, мостове, паркинги.
Около ¼, или 112 проекта, са за водоснабдяване и канализация на населените места.
Проектите за местния сграден фонд (общо 38) включват работа по детски градини, училища, читалища, галерии, болници, театри.
Със спортна инфраструктура са свързани 25 проекта за стадиони, игрища, спортни площадки и зали, басейни. Десет от проектите пък са за градски паркове.
Едва 25% от приходите от общините в България са собствени, защото моделът е такъв:
1. Всички значими данъци се събират централно,
2. После парите се разпределят обратно и
3. Общините чакат трансфери и евентуално някаква програма като тази.
Това води до бавни решения, финансова – а оттам и политическа – зависимост и липса на отговорност. По-важното е, че инвестиционната програма за общините от държавния бюджет зависи от решенията на всяко правителство, може да бъде манипулирана през критериите по начин, който облагодетелства конкретни общини, а най-важният ефект е, че няма предвидимост за общините. Другата важна отлика е, че това е програма за капиталови инвестиции, докато на много места са нужни средства за поддръжка и ремонт например. Съвсем отделен проблем е, че редица малки общини имат съвсем други нужди – те биха избрали да финансират с по-голям ресурс местни услуги, съобразени с населението, като патронажна грижа, услуги в образованието, грижи за семейства с деца и т.н. – нещо, което капиталовата програма не покрива.
Какво е решението?
Има решение през реална децентрализация. Ако 2 процентни пункта, или една пета от данъка върху доходите на работещите оставаха в общината, в която живеят и работят, местните проблеми щяха да се адресират бързо и съобразно различните нужди и приоритети на място.
От ИПИ са напривили изчисления колко ще е увеличението на собствените приходи на всяка община при споделяне на 2 от 10-те процента данък върху доходите.
Съпоставянето показва, че над ¾ от тези инвестиционни проекти (308 от 400) можеха да се реализират със собствени средства и да останат още два пъти по толкова (близо 400 млн. евро) средства на разположение на местните общности. С други думи, капиталовата програма е инструментът за влияние на централната власт над местната. Дори да приемем, че част от тези проекти наистина са нужни и полезни, няма никаква причина да смятаме, че това е правилният начин те да се управляват и финансират.
Ето 15 примера за това какви местни проблеми можеха да се решат без да се чака централната програма, ако част от данъка върху доходите остава в бюджета на всяка община:
- В община Никопол (Плевенско) щеше да има водопровод;
- Лекоатлетическата писта в Павликени (Великотърновско) щеше да е ремонтирана;
- В Шумен щеше да има закрит спортен басейн;
- В Брезник (Пернишко) щеше да има мост над река Турска;
- Парковете в Крумовград и Панагюрище щяха да са благоустроени;
- Детска градина „Ален мак“ в Кочериново (Кюстендилско) щеше да е ремонтирана;
- Покривът на училището в с. Венец (Шуменско) щеше да е ремонтиран;
- Читалището в с. Прелез (Разградско) щеше да е реновирано;
- В Ружинци (Видинско) щеше да има Център за предоставяне на социални услуги;
- В с. Голяма Желязна (Ловешко) щеше да има здравна служба;
- В с. Въглен (Варненско) вече щяха да се случили неотложните възстановителни работи на улиците и отводнителните канавки;
- Щеше да има път от с. Мулдава (Пловдивско) до манастир „Света Петка Мулдавска“;
- Покритият пазар в Момчилград (Кърджалийско) щеше да е обновен;
- Площадът в с. Корница (Благоевградско) щеше да е благоустроен;
- В м. Хисарлъка (Кюстендилско) щеше да има паркинг.
Ако не закъснял, то поне е назрял моментът общините в България да получат част от това, което така или иначе се генерира като данъчен приход от местното население. Кампанията на ИПИ „2% в твоята община” предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Така 2% от доходите на българските граждани биха останали в общинските бюджети, за да решават местни проблеми. И не само свързани с капиталовите разходи (за каквито е Националната програма), но и социални, здравни, образователни и други нужди на населението. А и какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и добре платени работни места?
