Нов проект за доходите на властта. Лицата, заемащи висши държавни длъжности, да декларират притежаваната от тях криптовалута, както и инвестиционни благородни метали и скъпоценни камъни. Това е едно от предложенията, заложени в законопроекта за изменение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, изготвен от председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров и екипа му.
Освен ценните си притежания депутати, министри и други ръководители на държавни структури за първи път ще трябва да декларират и т.нар. протоколни подаръци които висшите длъжностни лица получават в това си качество.
Предвидените промени включват максимално прецизиране на лицата, определени от закона като заемащи висши публични длъжности. В списъка се предлага да се включат директорът на Националния институт по правосъдието, шефовете в БАБХ, председателят и членовете на Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“, председателят и заместник-председателите на Националния статистически институт, председателят и членовете на Държавната комисия по хазарта”, както и директорът и заместник-директорите на служба “Военна полиция” пък вече няма да декларират имуществото и скъпоценностите си, ако законопроектът на Цацаров срещне одобрението на депутатите.
Сред идеите на шефа на антикорупционната комисия е по-засилен парламентарен контрол – предвидено е на всеки три месеца съответната комисия в Народното събрание да провежда публично изслушване на членовете на КПКОНПИ. Предвижда се още засилването на мерките на защита на лицата, които подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.
Предлага се още министърът на финансите, министърът на правосъдието и комисията да приемат съвместни актове – методики за извършване на имуществени проверки и за установяване на несъответствие в имуществото на проверяваните лица.
Предлага се и проверката за корупция да започва при разминаване на стойността на несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход от 300 хил. лева, а не както досега – при 150 хил. лева. А ревизираният период да бъде 5 години, а не 10.
