Стойността на произведената продукция в България през 2024 г. е 158,6 млрд. евро. Столична община е безспорен лидер с продукция за над 64,3 млрд. евро, или над 40% от тази в страната, докато продукцията във втората община – Пловдив – е близо седем пъти по-малко – 9,4 млрд. евро. Следват Бургас (7,9 млрд. евро), Варна (6,8 млрд. евро), Русе (3,4 млрд. евро), Стара Загора (2,3 млрд. евро) и Шумен (2,0 млрд. евро). С най-ниска стойност на производството – под 5 млн. евро – са общините Бойница, Чавдар, Чупрене, Георги Дамяново и Макреш. Данните коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Превес имат общините с най-висока продукция по оста София-Бургас през Южна България и отделни острови в Северна България. Цели групи общини – най-вече в Северозападна, Североизточна и Югоизточна България – остават със сравнително малко продукция.
Претеглените данни спрямо населението дават съвсем различна перспектива. Столицата заема едва осмо място с произведена продукция от под 50 хиляди евро на човек от населението. На първите места са Девня (128 хиляди евро на човек), Сливо поле (81 хиляди евро), Сопот (73 хиляди евро), Гълъбово (70 хиляди евро), Божурище (65 хиляди евро), Раднево (61 хиляди евро) и Куклен (55 хиляди евро) – предимно области с големи развити предприятия от промишлеността и енергетиката. Тук трябва да се има предвид, че данните за девет от общините, най-вече в добивната промишленост, са конфиденциални поради голямата тежест на дейността на отделни предприятия в тях – Борован и Козлодуй (област Враца), Бобов дол и Трекляно (област Кюстендил), Крумовград и Черноочене (област Кърджали), Мирково, Пирдоп и Челопеч (област София).
С най-ниска стойност на произведената продукция на човек от населението са общините Симеоновград, Чавдар, Чупрене, Антоново и Якоруда – с по под 2 хиляди евро.
Северозападна България отново остава бледо петно на картата.
Данните показват силна териториална концентрация на икономическата активност и значителни различия както в абсолютния обем и стойност на продукцията, така и в продукцията на човек от населението. От една страна, това още веднъж доказва, че индустрията е източник на благосъстояние в по-голяма част от страната, а от друга – подчертава необходимостта от по-добра свързаност и инвестиции в инфраструктура и човешки капитал в изоставащите региони, особено в Северозападна България.
