Ахилесовата пета на всяка нова обазователна власт става промяна на учебните програми. И сегашната, подобно на предишната и на тези преди нея, изтъкна малко след като оглави МОН, че на учениците трябва да се дадат умения за професиите на бъдещето, а в преподаването на всички предмети трябва да има и възпитателен елемент. Темата коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на концепцията за нови учебни програми пред Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на училищното и предучилищното образование. Проектът на документа e публично достъпен на сайта на МОН и вече е представен и пред Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Той представлява обща визия за промяна, която се представя като основа за дискусия за цялостна и концептуална промяна в учебните програми. Въз основа дискусията по този документ ще бъдат изготвени и предложения за обсъждане на отделни концепции за учебни програми по различните предмети, които да дефинират рамката за промяна и да служат като задание на работните групи и експертите, които ще изготвят учебните програми, стана ясно по време на заседанието.
Една от промените е времето за нови знания да не надвишава 45 процента.
Публикуваната концепция е първи вариант и се очаква до есента да бъде обсъдена от цялата система и от социалните партньори, за да се даде ясно задание за изработване на програмите. Те трябва да са с по-силен акцент върху уменията, отколкото за придобиване на нови знания, върху формирането на нагласи и ценности и с повече време за упражнения. Социално-емоционалното учене надгражда концепцията за възпитанието, се казва в проектодокумента, който залага на интегриране на предмети и дава свобода на учителя да прилага подходи, методи, средства и ресурси в зависимост от конкретната ситуация, интересите и възможностите на учениците, в т.ч. да прехвърля и размества отделни теми и очаквани резултати между класовете в рамките на етапа, и да работи по надпредметни и значими за съвременното развитие теми и проблеми.
Новата концепция предвижда освобождаване на време на учителите и учениците за формирането на умения, като се прави уточнение, че намаляването на учебното съдържание не означава, че децата ще научат по-малко. То ще се оптимизира по линия на отпадане на фактология, намаляване на броя и обема на темите, на профилираната и небазовата професионална подготовка.
Според проекта системата трябва да осигурява допълнително възможности за преодоляване на образователните трудности на учениците с ниски когнитивни способности и за развитие на талантите на по-напредналите.
Тъй като днешните ученици ще живеят и работят в свят, който ще изисква по-широк набор от умения, а специализираните знания ще се променят и остаряват още по-бързо, се налага структурна промяна в учебните програми и учебния план. Те трябва да съдържат по-широка основа от компетентности за сметка на висока специализация. Към момента програмите за профилирана подготовка съдържат голям обем знания, които се придобиват във висшите училища. Тяхната оптимизация ще освободи пространство за качване на общообразователна подготовка в по-горните класове, за по-голяма интердисциплинарност и за вплитане на повече хоризонтално преносими умения в учебните програми. В програмите за професионална подготовка могат да се разширяват базовите професионални компетентности за сметка на тясноспециализираните знания, които са свързани с конкретна технология или конкретно работно място днес, е записано още в проекта за концепция.
Що се отнася до методическите насоки, те са за насърчаване на иновативните методи на преподаване, насочени към повишаване на мотивацията за учене; подкрепа на новопостъпващи учители; ориентир при квалификацията и при разработването на учебници и дигитално съдържание; синхронизиране на методическите изисквания и омекотяване на преходите между различните етапи.
Промените обаче може да станат факт след поне 5 години.
