Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на новия бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме обществената подкрепа и кредита на доверие към новата власт. Проучване на нагласите представиха от “Алфа Рисърч”. То е проведено е в периода 6 – 14 февруари, сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна.
По почти всички основни индикатори мненията на хората са силно поляризирани. Има превес на позитивното отношение към правителството (35%), каквото не е измервано от 2009 г. При възникнали различия по оста “президент-премиер” към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на “Продължаваме промяната” са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.
Оценка за дейността на правителство, президент, парламент
Дали правителството е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, или не? 65% са смятали за професионалисти министрите от първия кабинет на Борисов, а сега тази позиция споделят 39%;
Дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а сега – 34%;
Дали правителството ще заработи по-добре през следващата година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета “Борисов 1” са давали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%.
От гледна точка на публичния ресурс на доверие настоящото правителство се доближава най-много до старта на тройната коалиция през 2005 г. – както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на амалгамата от очаквания – от една страна, реализация на управленския мандат, от друга – сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти.
Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното събрание в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната. След два неуспешни парламента настоящото 47 НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009 г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления.
Президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на “Продължаваме промяната” (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%).
Доверие в политически лидери и партии
Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите. “Продължаваме промяната” запазва първото си място, с 24.4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ (18.1%), чиято подкрепа търпи ерозия от 4 пункта.
Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци – оспорването на лидерското място на Корнелия Нинова заради водената от нея политика и слабия изборен резултат и консолидацията зад личността й, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешно-партийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% (9.8%).
След проиграните възможности за сформиране на правителство през миналата година, продължава ерозията в електоралното влияние и на “Има такъв народ”. Готовност да гласуват за тях заявяват 6.6% от българите.
Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за “Демократична България” – 6.4%. ДПС получава традиционната си подкрепа от 7.2% от живеещите в страната избиратели.
