В ежедневието постоянно се разминаваме с пътни знаци, независимо дали караме велосипед, дали сме зад волана, дали се придвижваме пеш, като често дори не им обръщаме внимание.
Но откога датират пътните знаци?
Началото на пътния знак може да бъде проследено още от Древен Рим. Няколко десетилетия преди Христа римляните са поставяли каменни колони по пътищата в цялата империя, които са показвали разстоянието до Рим, както и на кого е трябвало да бъде платен данък за преминаването.
Векове след разпадането на империята част от пътната система, изградена от римляните, все още се използвала. Тогава започват да се появяват и първите указателни табели на кръстопътища, показващи в коя посока се намирали по-големите градове. С разрастването на транспортните възможности обаче се увеличава и нуждата за по-стриктно регулиране на движението.
С течение на вековете камъкът вече не се използва, а се залага предимно на дървесината. Освен че дървесината може да се добие доста по-бързо, тя има и други предимства – по-лесно се обработва и по-лесно се слагат надписите върху нея.
По-значимите пътни знаци се появят през 18-ти и 19-ти век, когато започват да се изработват с първите велосипеди. Първоначално замислен като странично хоби, велосипедът не е масов, но засилващият се интерес към двуколесното превозно средство през втората половина на XIX век води до усъвършенстване на дизайна му. Не след дълго – през 1860 г., велосипедът става масов, а това налага и въвеждането на табели, които предупреждават за наклони или опасности по пътя.
Материалът, използван дотогава, все още е бил дървесината. През същата половина на века се появява и боядисването на табелите, което е ставало с оловни бои. Няколко десетилетия по-късно в употреба влизат металът като нов материал за пътните знаци, както и светлоотразителните бои. Тези подобрения се въвеждат с появата на първите автомобили, което води и до нуждата за още по-добра пътна сигнализация.
През 1895 г. в Италия се въвежда първата стандартизирана система за пътни знаци. Една година преди края на първото десетилетие на XX век пък девет държави от Европа приемат използването на 4 пътни знака.
Между 30-те и 50-те години най-различни стандарти са били приети на територията на Европа, но най-значима се оказва появата на първия знак „Стоп“, който е поставен в Детройт през 1915 г. Той бил с размери 60х60 см с черни букви на бял фон. Пръв за необходимостта от него заговаря Уилям Фелпс Ино, богаташ от Нова Англия, който се опитва да сложи край на хаоса по пътищата.
Важна в САЩ се оказва и 1922 г. Тогава представители на властта от няколко щата събират информация за въвеждане на общоприети форми на знаците. Междувременно на Стария континент масовото използване на пътни знаци също търпи промени. Познатите в днешни дни алуминиеви форми и различни цветове започват да се появяват чак след Втората световна война.
С наближаването на XXI век по целия свят все по-малко се използват текстове по знаците, вместо символни означения. Това решение се оказва не по-малко съществено, тъй като намалява нуждата чуждестранни шофьори да знаят местния език. Иновациите в пътните знаци не спират дотук. В днешно време съществуват знаци с LED-дисплей, позволяващ смяната между различни символи. Те могат да се управляват както ръчно, така и автоматично.
Без съмнение пътната сигнализация е важна и дори незаменима част от пътното регулиране. И дори понякога да изглежда, че някои знаци са напълно безсмислени, то със сигурност те могат да са причина за предотвратяването на сериозни инциденти.
