Общо 134 дни ще работим за държавата през 2024 г. След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван навреме и се удължаваше действието на стария, сега се връщаме към нормалния ритъм и влизаме в новата година с приета рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани приходи в размер на 75,2 млрд. лв. “Приемайки, че за ден изработваме малко над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни за да попълним държавната хазна”, изчислява Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според календара, отчитайки че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г.
През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,4 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. “Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг”, споделя още Ганев. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.
Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,4 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25,4 млрд. лв., в т.ч. 18,5 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и очакваните 660 млн. лв. вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.
“Въпреки че през 2024 г. ставаме свидетели да нормализиране на бюджетната процедура – имаме приет бюджет и правила за ключови бюджетни показатели (например формулата за определяне на минималната заплата), фискалната политика ще продължи да бъде сред водещите предизвикателства пред правителството”, предрича Петър Ганев. И добавя: “Време е да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери. Другият фокус безспорно трябва да е устойчивостта на бюджета и свиването на дефицита”.
