Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Липсва регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията. “Има голям натиск този проблем да се реши час по-скоро”, заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитиран от БТА. Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители.
За да се избегнат спонтанни действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. “Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката”, уточни Велев.
Механизмът за компенсации е от ключово значение не само за предприятията, но и за небитовите потребители като детски градини, училища, болници, храмове и музеи, които също изпитват трудности от високите цени. “По данни на АИКБ общият брой на небитовите потребители надхвърля 600 000”, съобщи председателят на работодателската организация. Той посочи, че цената на електроенергията за битовите потребители бе повишена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 128 на 138 лева за мегаватчас. За небитовите потребители обаче цената от 1 януари е скочила от 180 на над 250 лева, като последните сделки на енергийната борса достигат 282-305 лева за мегаватчас. “Това прави предприятията неконкурентоспособни”, подчерта Васил Велев.
“Ако не бъде въведен компенсаторен механизъм, на 15 януари се планира национален протест срещу неконкурентните цени на електроенергията”, предупреди председателят на УС на АИКБ.
Компенсациите за бизнеса за високите цени на тока бяха въведени през 2021 г. като мярка за защита на дейността му. Първоначално те се определяха по месеци, но от 2022 г. насам като таван, над който държавата покриваше разхода чрез Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Този праг беше определен първоначално на 250 лв. на мегаватчас (МВтч), после стана 200 лв./МВтч от 2023 г., а от юли миналата година до края на декември – 180 лв./МВтч.
Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), предупреди за сериозни последици за българската икономика, ако няма компенсаторен механизъм за свръхвисоките цени на електроенергията. По думите му, макар икономиката да е устояла през последните две години благодарение на компенсациите, сега предприятията ще получат фактури за януари с почти двойно по-високи цени. “Ако няма уверение, че държавата ще компенсира тези разходи, това ще доведе до скок в цените на стоките и услугите”, подчерта той, като допълни, че ценовият натиск ще засегне всички над 6,5 млн. българи.
Васил Тодоров, заместник-председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), изрази подкрепа за запазване на компенсациите, но подчерта необходимостта от дългосрочни решения. Той предложи възстановяване на практиката за дългосрочни договори, особено за енергоемките индустрии, въвеждане на енергийна ефективност за сгради и съоръжения, инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и интелигентни електрически мрежи.
Константин Стаменов, председател на Комитета по енергетика на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), отбеляза, че високите цени на тока поставят българските предприятия в неконкурентна позиция спрямо тези в други европейски страни. Той настоя за автоматизация на компенсаторния механизъм, като даде пример от октомври 2024 г., когато по-ниските цени на борсата не доведоха до изплащане на компенсации.
Тодор Капитанов, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), подчерта, че високите цени на електроенергията заплашват финансовата стабилност на предприятията, което води до замразяване на заплатите и ограничаване на разходите. Той обяви, че без адекватна подкрепа ще се стигне до протест на 15 януари, включително блокиране на магистрали и основни пътища в страната.
Протестът е планиран за 11:00 часа и ще се проведе не само пред Народното събрание, но и с блокиране на основни пътища и магистрали в страната, включително магистрала “Тракия” и пътя Велико Търново – Варна край местността Шереметя.
Йоанис Партениотис, вицепрезидент на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, изтъкна, че компенсациите са жизненоважни не само за бизнеса, но и за ключови сектори като образование, здравеопазване, култура и водоснабдяване.
