Асоциацията на индустриалния капитал в България публикува отворено писмо до образователното министерство, в което настоява предложеният проект за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през следващата година да не бъде приет. Причината, според тях, е, че отново сме свидетели как модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост.
“Образованието следва да е тясно обвързано с нуждите на пазара на труда”, подчерта Росица Стелянова – директор “Програми и проекти” в АИКБ. Тя посочи, че искат намаляване като цяло на план приема, за да може да има по-голяма конкуренция: “Това се спазваше. Поетапно през годините по малко се намаляваше. Спазваше се тази тенденция и винаги се взимаха предвид заявките, които подаваме, по определени специалности”.
Стелянова напомни, че още в началото на годината са искали среща с тогавашния служебен министър, за да обсъдят политиките и да дадат конкретни предложения в тази посока. “Писмото ни остана без отговор”, каза тя. И добави, че в последствие са изпратили план приема с конкретните им предложения. Тогава отново не са получили отговор.
“От наша страна каквото е било необходимо, беше направено. Липсваше диалог, за да може да го обсъдим. Разчитаме на по-голям диалог от страна на новото правителство и ръководство. Използвайки че все още държавният план прием не е одобрен, решихме да го запознаем с проблемите, а именно – че професионални направления, по които до момента е имало тенденция за намаляване на план приема, а други, при които е имало тенденция за увеличаване – е нарушен и е точно обратното. Вдигнати са с около 400 бройките за икономически специалности, за администрация и управление – с повече от 230 бройки”, обясни ситуацията Стелянова.
Опасенията на АИКБ са, че завършвайки такава неатрактивна специалност, много често лица с висше образование стават продавач консултанти. Стелянова цитира данни на МТСП, според които 130 хил. младежи, които са висшисти, работят на места, изискващи средно образование. “Ако пазарът на труда има нужда от определени специалисти, естествено, че заплатите за тези специалисти ще бъдат много по-високи”, изтъкна тя в интервю за предаването “Хоризонт до обед”.
Председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев се съгласи, че трябва да се обръща повече внимание на специалностите, които са приоритетни и от които бизнесът ще се нуждае. “Младите хора обаче търсят друг вид специалности”, подчерта той. И продължи: “Например, медицинските сестри – държавата постоянно дава милиони за медицински сестри. Посоката е правилна – трябва да се дават и за медицински сестри, и за инженерни науки, и за информатика, но трябва да видим какво се прави след това. Защото тези медицински сестри – те след това занимават за чужбина – 50-60% от тях отиват към чужбина. Ние финансираме тези млади хора и те след това заминават”.
Според него може да има някакъв вид договор, при който ако искаш да се финансира образованието ти, тогава трябва да останеш 2-3-5 години да работиш в България: “Има подходи. Но тук държавата, Народното събрание трябва да влезе в роля. Нека да се дават пари, но наистина да има смисъл да се дават”. Парушев напомни, че има 8 защитени специалности. По думите му обаче те не се заемат изобщо.
Стелянова също изказа притеснението на АИКБ по отношение на заминаващите в чужбина висшисти. По думите й асоциацията отдавна търси начини и политики, с които да се задържат младите хора в България. Те настояват за по-широка дискусия по темата. Според нея трябва да се промени рейтинговата система. Тя определи като порочна практиката “парите следват студента”, която не позволява да се финансират университетите на база на качество и реализация на младите хора.
