Разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци в 202 общини в страната са по-малко от 5% по данни на НСИ. В България се депонира над 60% от битовия отпадък, а според заложините цели до 2035 г. трябва да се редуцира до 10 на сто.
Целите на ЕС
В контекста на актуалната за ЕС “Зелената сделка”, Европейската стратегия за Горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова икономика управлението на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото. Следвайки “Стратегия на България за преход към кръгова икономика 2021 – 2027 г.”, страната ни следва да постави кръговата икономика като дългосрочен приоритет на политиката си за развитие. Целта е създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление, повишаване производителността на ресурсите и свързаността в икономиката, отпадъците започват да се разглеждат като ресурс, материалите се задържат максимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, произвеждат се по-качествени суровини и стоки, намалява зависимостта на икономиката на страната от вноса на суровини.
В основата на стратегията е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават възможно най-обективната информация за вземане на решения, включително за социалния и екологичния отпечатък на продуктите, те играят важна роля и в предотвратяването на образуване на отпадъци и рециклирането им. Разчита се на информирано, отговорно и активно общество.
Какво се случва с дървесните отпадъци?
В България годишно се образуват между 500 000 и 1 000 000 тона дървесни отпадъци според проучване, проведено през 2020 г. Те следва да се управляват съглсно Йерархията за управление на отпадъците – органичаване, повторна употреба, рециклиране. Към настоящия момент голяма част от тези отпадъци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците.
Важно е да се знае, че горската индустрия представлява идеален пример за кръгова икономика с нулеви отпадъци. Остатъците от горската промишленост могат да се използват като страничен продукт – за производство на ПДЧ, пелети, а отпадъците за производство на енергия. Не е за подценяване и факта, че дървесината е естествен склад за CO2 и по този начин, ако се постигне устойчивото управление на дървесните отпадъци, повторната употреба и рециклирането им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този начин ще се спомогне за опазване на околната среда.
Останалите дървесни отпадъци представляват сериозно предизвикателство – високи разходи на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и др.
Какви са данните?
Дървесни отпадъци от бита: годишно образувани по данни на НСИ – над 63.000 тона /реално събрани според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 2.265 тона.
Дървесни отпадъци от строителството: годишно образувани по данни на Национален план за управление на отпадъците от строителство за 2020 – 87.225 тона /реално събрани според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с ЕС, като задължението на всяко лице, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, е да предприеме необходимите мерки за оползотворяването им в съответствие с йерархията за управление на отпадъците. Наредбата за опаковки и отпадъци от опаковки забранява депонирането, изгарянето и оползотворяване на енергията и/или обезвреждането по какъвто и да е друг начин на отпадъци от опаковки, а ЗУО изисква висококачествено рециклиране на дървесните отпадъци.
Какво прави бизнесът?
Българската мебелна и дървообработваща промишленост осъзнава предизвикателствата на XXI век и усилено известира в нови технологии, целящи постигане на целите, заложени от ЕС – за по-висока производителност, намаляване на отпадъците, рециклирането им и производството на енергия, като по този на се заместват фосилните горива.
Усилено се инвестира и във фотоволтаични паркове за собствени нужди. В сектора подобни добри политики, свързани с кръговата икономика, прилагат например Кроношпан България ЕООД, които са инвестирали над 600 млн. лв в завод за производство на ПДЧ и МДФ. Там използват най-модерните решения на пазара с възможност за висококачествено рециклиране на дървесни отпадъци, като ги влагат в ПДЧ, а също и произвеждат енергия от биомаса за собствени нужди.
Много предприятия от сектора, които са членове на БКДМП като Кастамону България, Колорадо, ЙАФ България, Касто Чеърс и др. също са пример за оползотворянане на 100% на дървесните отпадъци, рециклиране и пр. Камарата и бизнесът усилено се подготвят да посрещнат предизвикателствата, които ЕС поставя във връзка със Зелената сделка и кръговата икономика, но държавата и общините тепърва трябва да въвеждат на практика всичко, което се изисква като разпоредби и добри зелени практики.
