От въвеждането си в края на 2019 г. механизмът за личната помощ се разраства с изключително бързи темпове и за няколко години се превръща в ключов елемент на социалната политика към хората с увреждания. Броят на ползвателите нараства от над 15 хил. през първата година до над 94 хил. през 2025 г., а заедно с него лавинообразно растат и бюджетните разходи – от 9,6 млн. евро до 642 млн. евро, подхранвани и от обвързаността на възнагражденията с минималната заплата. Паралелно с това данните очертават силни регионални дисбаланси, концентрирани най-вече в Северна България и Северозапада, които поставят въпроси за контрола на реалната нужда, устойчивостта на финансирането и потенциалните ефекти върху местните пазари на труда. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Разглежданият период включва цялото времетраене на механизма за личната помощ, който влиза в сила в началото на 2019 г. През първата година общият брой потребители са над 15 хил. души, но през 2020 г. той нараства до 38 хиляди. Оттук насетне всяка година потребителите се увеличават с около 10 хил. души, като през 2025 г. броят им надхвърля 94 хиляди. За разлика от други политики към хората с увреждания, промяната в подхода към ТЕЛК решенията (дигитализация на процеса и разпределение по комисии из цялата страната, въведени през 2024 г.) няма видим ефект върху динамиката на ползвателите на лична помощ. Най-вероятното обяснение е в новостта на услугата, която все още не е достигнала до максималния си потенциален брой потребители.
С увеличаването на проникването на личната помощ значително нарастват и бюджетните разходи по механизма. Според данните, предоставени на ИПИ от АСП, през 2019 г. стойността на програмата е била 9,6 млн. евро, но през 2025 г. достига 642 млн. евро, след ръст от над 187 млн. в сравнение с 2024 година. Това отразява и бързия ръст на минималната заплата през същия период, тъй като заплащането на асистентите е пряко обвързано с размера ѝ. В рамките на пет години личната помощ се превръща в най-големия разход в сред политиките за хората с увреждания, като приближава половината от всички средства, харчени за тях от бюджета на МТСП.
Разпределението на ползвателите на лична помощ на регионално ниво е силно неравномерно. Очаквано най-големият брой ползватели е в регионите с най-голям население – 10,5 хил. души в столицата, 8,9 хил. в област Пловдив, а на трето място е Плевен с 6,5 хил. души. При средно за страната 1,5% от населението (или 15 ползватели на 1000 души население), на областно равнище дяловете варират от 0,8% в столицата и по 1% във Варна и Бургас до цели 3,4% във Враца, по 3% във Видин и Плевен и по 2,9% в Силистра и Кюстендил. Наблюдава се отчетливо струпване на области с по-висок дял на хората, които ползват лична помощ в Северна България, и особено в Северозапада.
На общинско ниво личат и по-крайни случаи– в общините Гулянци, Никопол и Криводол ползватели на лична помощ са над 5% от населението, а цели 37 общини са с над 3%. Докато на национално ниво увеличението в броя на ползвателите между 2020 (първата пълна година на работа на механизма) и 2025 г. е 147%, сред общините има такива със значително по-бърз темп на увеличение – в Сухиндол потребителите са нараснали с 444%, в Малко Търново – с 325%, в Искър – с 319%. Има и общини с много малък темп на нарастване в броя на ползвателите – в Ковачевци за същия период ръстът е 5%, в Драгоман и Баните – 10%.
Финансирането на личната помощ следва разпределението на потребителите. В столична община през 2025 г. според данните предоставени от АСП са постъпили 73 млн. евро за финансиране на програмата, в Пловдив – 31млн. евро, във Варна – 20 млн. евро, в Плевен – 29 млн. евро, а с по над 10 млн. евро са и Русе, Видин, Стара Загора, Враца и Бургас. Сравнението спрямо населението на общинско ниво сочи много големи дисбаланси и видимо клъстериране. Почти всички общини, където разходите за лична помощ надхвърлят 200 евро на човек от населението са разположени в Северозападна България, около Силистра или около Кюстендил. Увеличенията на разходите по общини далеч надхвърлят тези на потребителите на личната помощ – в Ситово, Малко Търново и Сухиндол са над 1000% в рамките на пет години, а в цели 84 общини повишението е над 500%.
Лавинообразното увеличение на потребителите и разходите за лична помощ е повод за притеснение за бъдещето на структурата на насочената към хора с увреждания социална политика. Механизмът постепенно се превръща в най-голямата социална програма, с финансиране което доближава и вероятно в следващите години ще надхвърли 1% от брутния вътрешен продукт на страната. Постоянно нарастващият брой на потребители поставя под съмнение контрола както върху реалната потребност от лична помощ, така и върху това дали такава изобщо се оказва в действителност. Не бива да се подценяват и ефектите върху пазара на труда, тъй като държавното финансиране на личната помощ е съсредоточено именно в региони с много висока безработица и ниска заетост, и е много вероятно субсидираната с прилично месечно възнаграждение грижа за допълнително да потиска търсенето на трудова реализация в частната икономика.
