Най-честите лекарски и пациентски грешки при рак на гърдата – това е една от темите в месеца за борба с онкологичните заболявания на здравния подкаст на БНР “В центъра на системата” с автор и водещ Гергана Хрисчева. Неин гост е д-р Ваня Митова – онкохирург и началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология “Проф. Иван Черноземски” в София.
“Ракът на гърдата остава най-честото онкологично заболяване при жените в световен мащаб и в България. Въпреки напредъка на медицината, подобрената образна диагностика и навлизането на нови терапии, у нас болестта продължава често да се открива в напреднал стадий.
Причините са комплексни – от липсата на национална скринингова програма и работещ Раков регистър до ниската здравна култура и забавянето на диагностичния процес, алармира д-р Ваня Митова. Според нея профилактичните кампании, които традиционно се провеждат през февруари и октомври, имат своята стойност, но не могат да заместят системния подход.
“Много наивно би било да смятаме, че само с една безплатна профилактична кампания можем да променим глобално проблема. Кампаниите трябва да бъдат по-скоро “червена лампа”, която да напомня на хората, че трябва да се преглеждат редовно – не само когато има обявена акция. Още “берем плодовете” на липсата на Национална скринингова програма специално в България. За съжаление все още диагностицираме много жени в късен стадий”, допълва още онкохирургът.
“Няма универсален отговор за точната възраст, на която жената трябва да започне мамографски изследвания, тъй като всичко зависи от индивидуалните характеристики и рискови фактори. Въпреки това, препоръката е всяка жена след 40–45-годишна възраст да се консултира със специалист веднъж годишно, който да прецени най-подходящия метод за образна диагностика.
Мамографията се извършва на всеки две години, ако няма наследствен фактор, придружаващи заболявания или други рискови обстоятелства. При по-млади жени и при плътни гърди ехографското изследване трябва да се прави всяка година”, пояснява д-р Митова.
“Тревожна тенденция е увеличаването на броя на младите жени с рак на гърдата. За съжаление виждаме все по-млади пациентки. Това означава, че трябва да преосмислим критериите за профилактика, проследяване и диагностика.
След COVID-пандемията се отчита и нов ръст на напредналите случаи – резултат от отложени прегледи, прекъснати профилактични програми и страх от посещения в лечебни заведения”, припомня още тя.
“Сериозен проблем остава и отсъствието на пълноценен Национален раков регистър. В момента не можем да извлечем реална информация – нито за стадия, в който се диагностицират пациентите, нито за преживяемостта, нито за честотата на рецидивите и метастазите“, убедена е специалистката.
“Това пречи не само на научния анализ, но и на ежедневната медицинска практика. Когато нямаме данни, не можем да променим алгоритмите си за проследяване и профилактика. А това означава, че губим пациенти”, категорична е д-р Митова.
“Много актуална тема е за грешките в откриването и терапията на рака на гърдата – това са и лекарски грешки, и някои пациентски грешки.
Една от най-честите и сериозни грешки в диагностичния процес е отстраняването на туморна формация без предварителна биопсия. Биопсията трябва да се направи преди операцията, за да знаем биологията на тумора и да планираме правилното лечение. Не първо да оперираме и после да мислим какво да правим“, категорична е д-р Митова.
“Друг проблем е свързан с патоанатомичната диагностика. Недостигът на патолози в страната води до свръхнатоварване и риск от неточности. „Ако има дори минимално съмнение в патоанатомичния резултат, второто мнение е задължително. Патологът е този, който поставя диагнозата.
Грешки се допускат и в образната диагностика – както под формата на пропуски, така и под формата на свръхдиагностика. Все по-често се стига до ситуации, в които се описват множество съмнителни фокуси, взимат се биопсии, а в крайна сметка се оказва, че няма злокачествен процес. Това е огромен стрес за пациента и забавяне във времето”, пояснява тя.
“Пациентите също допринасят за забавянето на диагнозата, когато отлагат лечение или се доверяват на непроверени съвети. Имаме жени, които обикалят по 10–15 лекари в търсене на мнение, което да им хареса. Това води до загуба на ценно време.
Особено тревожни са случаите, в които пациентки отказват биопсия или лечение, разчитайки на алтернативна медицина. Имаме в момента такъв случай с пациентка при нас, която преди 8 месеца е отказала лечение, както и диагностика, сега идва отново вече в различен стадий и отново отказва терапия.
Без да знаем биологията на тумора, ние не можем да се борим с нищо. В един момент арсеналът ни от възможности просто се изчерпва. Съвременното лечение на рака на гърдата е строго индивидуализирано и зависи от биологичните характеристики на тумора. Няма “най-добра” терапия – има най-подходяща терапия за конкретния тумор“, подчертава д-р Митова.
След оперативно лечение проследяването е от ключово значение. През първите две години контролът трябва да бъде на всеки четири месеца, след което – на всеки шест месеца, с ежегодна мамография.
“Ракът на гърдата може да се върне дори десетилетия по-късно. Имаме случаи на рецидив след 20 и повече години“, предупреждава тя.
Ракът на гърдата не е заболяване “на един месец” и не може да бъде решен с кампании или единични прегледи. Според д-р Ваня Митова ключът е в системния подход – национален скрининг, надеждна статистика, навременна диагностика и информиран избор както от страна на лекарите, така и от страна на пациентите.
“Ние не гледаме на заболяването като на трагедия, а като на изпитание. Важно е това изпитание да бъде преминато успешно – с шанс за живот и добро качество на бъдещето”, обобщава в заключение д-р Митова.
