Като цяло ситуацията с Ковид-19 беше трудна не само за нашата страна, а за всички останали държави и това се вижда от здравните им показатели. В условия на неяснота около болестта трудно се води политика, защото такава пандемия в Европа не е имало от много време. Така здравният икономист от ИПИ Калоян Стайков коментира пред Kmeta.bg обявената проверка от страна на служебния министър Стойчо Кацаров на действията на здравните власти на предишния кабинет по отношение на управление на пандемията и смъртността. Стайков добави, че паралелът с испанския грип, който се прави, също не е много коректен, защото и тогава е било трудно да се оцени какъв процент от смъртността се е дължал на заразата, какъв на войната, какъв на пътувания и пр. Според него в ретроспекция нещата винаги изглеждат ясно и се виждат грешките, но когато трябва да се взимат решения в несигурна обстановка, в каквато попадна светът, всичко е по друг начин.
Няма нито една страна в Европа, която да се е справила блестящо с пандемията, и като цяло има недоволство от страна на гражданите, каза Стайков. Той припомни, че по-добрите резултатите в някои държави се дължат на въвеждането на изключително строги мерки, на ограничения на социални и икономически права. Колкото до примера с Швеция като страна, която нищо не е направила, но хората са били толкова отговорни, че са минали през пандепмията без проблеми, Стайков уточни, че това не е така, защото тази държава най-късно е въвела ограничителни мерки, но все пак ги е въвела, защото е станало ясно, че друг начин няма.
Пропуските
Експертът допълни, че проблемите у нас са били в две основни посоки. Първата е, че самите мерки са се взимали в последния момент, без яснота дали има план за справяне с пандемията. Ако имаше протокол, който да указва, че ако случаите на заразяване нарастват над някакъв праг, се затварят институции по определен списък, обществото и бизнесите щяха да знаят какво да очакват, смята Стайков. Заедно с това трябваше да има съпътстващи мерки по тези ограничителни мерки, допълни той.
Другият проблем е, че здравните специалисти продължават и сега да работят при изключително тежки условия, а пък пандемията изостри старите проблеми. Единият от тях е, че самата организация на системата не е направена по най-добрия начин. Целият път на пациента от първата стъпка, която започва от личния лекар до крайната, която е изписване от болницата, е организиран така, че да е удобен на определени лечебни заведения, но не е фокусиран върху самия пациент, каза експертът. Това се видя с неяснотите кои болници трябва да разкриват нови ковид отделения, проблемите със спешната помощ, аргументира се той. Друг проблем е, че фокусът върху пандемията може да е довел до усложнения на състоянията на болни от други болести – нещо, от което се опасява и новият здравен министър.
Според Стойков една ревизия на пандемията е полезна, ако се видят какви са грешките и те не повтарят, но не бива да се залита в посока на това тя да послужи за политически цели.
