Сред най-видимите негативни последици от пандемията у нас е резкият спад на очакваната продължителност на живота – с почти две години. Новопубликуваните данни сочат към бързо възстановяване на индикатора, въпреки че той все още остава както зад предпандемичните си равнища, така и в сравнение с по-развитите държави на ЕС. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Очакваната продължителност на живота достига 73,5 години за периода 2021 – 2023 г., на фона на 71,9 за 2020 – 2022 г. В последния период, който не включва ковид, стойността на индикатора е с година по-висока или 74,9 години за 2017 – 2019 г. “Бързото подобрение дава всички основания да смятаме, че когато изчислението на продължителността на живота излезе напълно извън периода на свръхсмъртност от ковид, стойността на индикатора ще достигне тази предишна най-висока стойност и дори ще я надхвърли”, прогнозира Николов.
От регионална гледна точка големите разлики между отделните области на страната остават, като ножицата между лидерите София и Кърджали (75,4 години) и Видин (70,3) е цели пет години. Голямата разлика има и между областите в Южна и Северна България, като на Север, ако оставим настрана Габрово и Варна, продължителността на живота е чувствително по-ниска. Интересно е и струпването на няколко области с относително висока продължителност на живота в Родопите – Смолян, Кърджали и Хасково са сред лидерите в страната, въпреки че са на опашката по икономическо развитие.
Значителни разлики остават и в продължителността на живота на мъжете и жените – цели 7,4 години, както и между градовете и селата – 3 години. Положителна динамика пък се наблюдава и при очакваната продължителност на живота на 65-годишна възраст, която е от водещо значение за планирането на пенсионната система и социалните политики – до 13 години средно за мъжете и 17,1 години за жените. “И този индикатор обаче остава средно с година зад предишните най-високи стойности от периода 2017 – 2019 година”, изчислява още експертът на ИПИ.
В средноевропейски контекст обаче България остава страната с най-ниска продължителност на живота, както сочат последните разпространени от Евростат данни – най-близко до стойността на Латвия, но с шест години зад средното за ЕС – 27 и година зад Румъния, която е най-близко като равнище на стопанско развитие.
По-интересното сравнение обаче е на поднационално ниво. “Доколкото София, и с нея целият Югозападен район се приближават почти точно (към 2022 г. – на 97%) към средноевропейското равнище на БВП на човек от населението в паритет на покупателна способност, бихме имали основания да очакваме, че и при индикаторите за социално развитие и качество на живот, сред които е и продължителността на живота, ще се наблюдава сходна конвергенция. Разликата обаче остава – в столицата отстоянието от средноевропейската стойност е шест години, а в по-слабо развитите части на Югозапада почти девет. Възможно обяснение е забавянето на подобрението в социалното развитие в сравнение с икономическото – тоест, че водещите региони на България ще се приближат бързо към средноевропейските равнища следващите няколко години, след като догониха основния икономически индикатор”, отчита Адриан Николов.
Засега обаче разликите остават. Най-достъпният начин за стопяването им остава реформата в здравеопазването, съсредоточена върху подобряването на качеството на живота на населението и на живота в добро здраве. Докато в хода на пандемията мерките в здравната система бяха съсредоточени върху гасенето на текущи пожари, през 2024 г. тези проблеми са оставени далеч назад, а фокусът следва да се насочи отново към дългосрочните проблеми на сферата и техните трайни решения.
