Националното външно оценяване в 10. клас обикновено не получава много внимание в общественото пространство за разлика от изпитите в 7. и 12. клас, които са определящи за бъдещия академичен път на повечето ученици. От друга страна именно защото изпитът не се възприема толкова сериозно и стимулът за допълнителни уроци е по-нисък, резултатите от него са по-показателни за ефективността – т.е. приноса на самото училище – на гимназиалното образование. Коментар по темата прави Теодор Недев от Института за пазарна икономика (ИПИ), разглеждайки регионалното измерение на резултатите от НВО на общинско ниво.
През 2025 г. десетокласници в 245 общини се явяват на НВО, като държалите изпита по БЕЛ са малко над 53 хиляди, а по математика – 52 хиляди. Общините с най-висок резултат по БЕЛ са Копривщица (65,6 точки), Челопеч (59,5), Борино (59,2) и Кочериново (58,7). Сред големите общини с високи резултати се отличават столицата (6-то място с 55,6 точки) и Варна (8-мо място с 55 точки). Средният резултат за страната е 47,5 точки от общо 100, като общините с по-добро представяне от този резултат са 36, от които 15 са областни центрове.
При математиката водещите резултати са дори по-високи, макар и средната оценка за страната да е по-ниска – 35 точки. На челните места се нареждат Копривщица (74,1 точки), Баните (72,3), Борино (69,7) и Ябланица (62,6). Тук областните центрове отстъпват повече на по-малки общини, като само 9 от тях се нареждат сред 61-те общини с резултат над средния за страната. Сред големите общини най-напред са Варна (21-во място с 43 точки), а след това Столична община (26-то място с 41,8 точки).
Интересно е, че водещите общини по български език и литература не са непременно същите, в които учениците се справят най-добре по математика – коефициентът на корелация на оценките по двата предмета в общините е 57%. Нещо повече, в цели 61 общини резултатът по математика е по-висок отколкото по БЕЛ, въпреки че средният за страната резултат по български език е много по-висок. Интересни примери са общините Антоново и Ябланица, които са в челната десетка по резултати по математика, а са съответно на 191-во и 95-то място по БЕЛ. Има и огледални примери като община Кочериново, която макар и да е четвърта в страната по български език, се нарежда на 175-то място по математика. Интересно е, че от 30-те общини с най-висок резултат по БЕЛ, само 8 са сред водещите 30 по математика и обратно – от 30-те общини с най-висока оценка по математика, само 8 са сред 30-те най-добри по български език и литература.
Оценките от НВО в 10. клас за пореден път показват, че учителите имат водеща роля за образователните резултати. Размерът на общината е по-скоро второстепенен фактор, въпреки че именно той определя доколко са благоприятни социално-икономическите фактори, които бихме очаквали да влияят на образованието. Ако погледнем обаче общините с най-много точки, в тях често има по едно училище или дори само един клас от явили се ученици, което навежда на мисълта, че високите оценки са плод на усилията на конкретни преподаватели. Фактът, че резултатите по двата изпита далеч не са перфектно корелирани и че някои от водещите общини по математика и БЕЛ имат се представят много слабо по другия предмет, допълнително затвърждава тази теза.
