“Бургас търси начини да развива града като град на иновации, наука, знания и на млади хора”, каза кметът Димитър Николов по време на международния форум “Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще”. Събитието събра представители на местни и национални власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от целия Черноморски регион. В рамките на форума участниците обсъждат практически стъпки за ускоряване на прехода към устойчиво развитие, укрепване на сътрудничеството между страните с черноморски територии, опазване на морската и крайбрежната среда, внедряване на иновации и дигитални решения в синята икономика, както и ролята на морския бизнес като двигател на устойчивото бъдеще.
По думите на Димитър Николов, въпреки че регионът се намира в периферията на Европейския съюз и е пряко засегнат от последиците от войната в северозападната част на Черно море, жителите на Бургас не се отказват да живеят, творят и се развиват. “Намираме причината да живеем тук, да творим и да се развиваме”, посочи кметът и подчерта, че именно чрез подобни форуми институциите, бизнесът, университетите и неправителственият сектор намират обща платформа за реализиране на добри идеи в региона.
“Неслучайно през последните години отделяме собствени средства, както и финансиране от европейски и национални програми, за да създаваме база за знание, за наука и за иновации”, посочи още Николов. Той припомни, че в момента в града се изгражда университетски кампус, подкрепят се местните висши училища и се създават нови департаменти и филиали, насочени към научна и иновативна дейност. “Искаме младите хора да намират причина да се развиват и да остават тук, при нас”, каза още кметът на Бургас. Според него именно срещи като тази вдъхновяват младите хора и дават перспектива за устойчиво бъдеще на града и региона.
В изказването си министърът на туризма Мирослав Боршош отправи призив за осъзнаване, че днешните решения определят бъдещето на младите хора. Той апелира към дългосрочно мислене, екологична отговорност и ангажимент към устойчивото развитие като посочи, че въпросите „Какво оставяме на следващите поколения – каква планета, каква България, какво море?“ трябва да стоят в основата на всички политики. Боршош подчерта, че 2030 година не е далеч и че е време за реални действия. „Само ако държавата, местната власт и отговорният бизнес работят заедно, ще превърнем синята и зелената икономика в реалност. Конференциите очертават посоката – но бъдещето зависи от действията”, допълни още той.
В свое видеообръщение министърът на енергетиката Жечо Станков постави акцент върху значението на партньорствата и регионалната свързаност. Той изтъкна, че бъдещето на Черно море не се гради с граници, а с общи усилия, и че регионът може да се превърне в енергиен мост между континентите. Според него устойчивостта се измерва с доверието между партньорите и със способността да се действа заедно – държава, бизнес, академична общност и граждани. Министърът на околната среда и водите Манол Генов допълни, че само чрез сътрудничество между институциите, научната общност и обществото могат да се намерят устойчивите решения за бъдещето на Черно море, защото думата заедно е ключът към справянето с общите предизвикателства.
Регионалното сътрудничество между черноморските държави е ключово за постигане на устойчиво управление и опазване на Черно море, заяви министърът на околната среда и водите Манол Генов по време на международния форум.
“Само с тясна координация и партньорство между институциите, местните власти, бизнеса, неправителствения сектор, академичните общности и гражданите можем да постигнем устойчивост в управлението и опазването на Черно море”, посочи той. Генов подчерта, че морето е от стратегическо значение не само за България, но и за Европейския съюз, а страната остава ангажирана с постигането на европейските цели в политиката за опазване на океаните и моретата.
Министърът отбеляза, че устойчивото развитие изисква реалистични цели и подходи, съобразени с регионалните особености, които балансират икономическите реалности с екологичните изисквания. Генов посочи уязвимостта на Черно море като вътрешно такова, отбелязвайки последствията от скорошните наводнения по българското крайбрежие и необходимостта от последователно прилагане на превантивни мерки в рисковите зони.
Екологичните предизвикателства не признават граници и изискват общи действия от целия регион на Черно море. България пое председателството на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество на 1 юли тази година, а един от приоритетите е опазване на околната среда и устойчиво управление на ресурсите. Манол Генов подчерта необходимостта от последователна работа за справяне със замърсяването, загубата на биоразнообразие и насърчаване на устойчиви решения в рибарството и аквакултурите.
Екатерина Захариева от своя страна акцентира върху ролята на синята икономика като двигател на растеж и иновации в Европа. Тя припомни, че към 2022 г. този сектор осигурява близо 5 милиона работни места и генерира 250 милиарда евро добавена стойност, а Европа вече разполага с почти 90 гигавата морска вятърна енергия. Според нея именно инвестициите в иновации и синхронът между наука, бизнес и политика превръщат амбициите в реални постижения. Захариева подчерта, че форумът в Бургас е ясен знак за общи действия и мобилизация и че градът се е превърнал в пример за модерно, иновативно и устойчиво развитие.
В хода на форума беше обсъдено състоянието на морската среда, качеството на крайбрежните води и потенциалът за развитие на синята икономика. България заема второ място в Европейския съюз по чистота на морските води – 97,9% от крайбрежните зони покриват най-високите екологични стандарти. Община Приморско беше посочена като пример за устойчиво развитие, където модерната инфраструктура и опазването на природата носят реален икономически ефект.
