През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си. “В крайна сметка различията остават, а пропастта между столицата и останалата част от страната, между големите и малките, между развитите и бедните, между северните и южните области не се свива значително”, обобщават есперти от Института за пазарна икономика.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, Габрово и Стара Загора, туризмът в Бургас, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие.
Сериозно предизвикателство, включително в столицата, остава демографската картина. Наблюдават се благоприятни миграционни процеси, но общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие поставя под въпрос бъдещето на регионалното развитие. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за обръщането му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Инвестициите имат основна роля за местно развитие, привличане на население, повишаване на заетостта и доходите. Докато икономиките на столицата, Варна и Бургас са силно доминирани от услугите, сред много от другите лидери – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – индустрията е най-големият източник на благосъстояние. Като фактор, ограничаващ инвестициите и заетостта, изпъква слабото образование. В районите със силно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата промишленост огромната част от работната сила е със средно образование. В същото време в някои области броят на хората с основно и по-ниско образование и с почти невъзможна реализация на пазара на труда остава голям. Резултатите на национални външни оценявания и на зрелостните изпити и през тази година не дават поводи за оптимизъм. Особено притеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава една четвърт в шест области (Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един ученик, който е успял да получи оценка поне “Среден” 3,00.
Все пак дългогодишното наблюдение на данни и анализът на регионалните тенденции и успешни примери показват, че няма непреодолими бариери пред икономическото и социалното преобразяване на местно ниво. Потенциалът за активизиране на инвестициите, стопанската активност и създаването на привлекателни работни места зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от амбицията, усилията, правомощията и финансовата независимост на местните власти.
Фокус на тазгодишните “Регионални профили” на ИПИ е борбата с корупцията на местно ниво. Емпиричното изследването на Института чрез запитвания до общините по реда на ЗДОИ показва, че административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация не работят задоволително и оставят впечатление, че такъв проблем не съществува. В много малко случаи се подават сигнали към местните комисии за борба с корупцията и почти липсват данни за нарушения. Възможните решения на проблема са или запазване на настоящия децентрализиран модел при по-широки правомощия на централната комисия за борба с корупцията да се намесва, проверява служителите и налага санкции, или връщане към централизирания модел, действал до отмяната на предходния закон.
