Проблемът с ограничения достъп до лекарства в много населени места на територията на страната не е скорошен и на този етап е много далеч от решен. Но поне вървим ли в правилна посока и предприема ли държавата действия , които помагат за преодоляването му? Темата дискутира Велизара Захариева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Влязлата в сила през 2024 “Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа” е предлаганото решение. Данните сочат, че към момента той не постига целта за подобряване на достъпа до лекарства и е напълно логично да е така. Този неуспех дава основание да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да решава проблемите с недостиг на даден продукт или услуга по силата на икономическата логика, а държавата просто, ако не помага, то поне да не пречи?
Ситуацията с аптеките по общини
Към 2024 г. в 23 общини в България няма нито една аптека. Това са предимно малки общини с население около 1-3 хил. души като Чупрене, Антоново и Макреш. За сравнение – през 2023 г. те са 22, а през 2022 г. – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население около 1-3 хил. души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 населени места и над 10 хил. души население също разполага с една аптека. А на първо място по недостиг след общините без аптека се нареждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 населени места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 населени места и само една аптека. Този недостиг през годините принуждава хората да намират алтернативни начини за набавяне на необходимите им лекарства – през роднини в градовете или съседи, които пътуват и купуват лекарства за всички.
Необходимостта от такива практики не е отпаднала и днес въпреки субсидията. Кметът на село Соколарци в община Котел например доставя лекарства на хората от селото с трактор през зимата. Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали недостигът няма да бъде реално разрешен само ако във всяко населено място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят между малките населени места през определен период и така да снабдяват хората с лекарства. По такъв начин е решен проблемът в село Чупрене, където от няколко години се предлагат услугите на подвижна аптека във всеки делничен ден.
Тук е редно да се запитаме и необходима ли е непременно “пълномащабна” аптека в едно малко населено място, за да удовлетвори базовите нужди на населението? Ежеседмични доставки по списък на изписаните лекарства, заедно със списък от базови лекарствени продукти, продавани без рецепта, би могъл да бъде напълно достатъчен, за да не се налага хората да разчитат на съседи, роднини и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до мерки, за които все още не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали основния проблем е финансирането или липсата на кадри. Доколкото например една по-голяма компания би могла да си позволи да разкрие аптека в малко населено място, остава въпросът ще намери ли магистър-фармацевт, който да я управлява.
В сегашното законодателство помощник фармацевт може да отвори аптека, ако в населеното място няма такава, но няма право да продава лекарства с рецепта, каквито най-често са необходими на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 г. помощник фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават лекарства с рецепта. Такава аптека е имало например в село Шейново, но след промените е превърната в дрогерия.
И примерът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е всъщност ръководена от помощник-фармацевт и следователно не може да предлага лекарства с рецепта. Подобна е ситуацията с аптеките и в много села.
Въпросът дали самата субсидия реално отива на местата с критичен недостиг също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона около 1,2 милиона отиват в големите общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва главно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, разбира се, да има денонощни аптеки, но не трябва и да се губи фокусът от основният проблем – ограниченият достъп до лекарства в малките общини и населени места.
Идеи за решение на проблема
Обобщената картина на продължаващия проблем с липсата на достъп до аптеки в много населени места и на опитите за туширането му на местно ниво показва, че субсидията за аптеките не е достатъчно ефективна мярка. И проблемът не е в размера на финансирането.
За да се разшири аптечната мрежа, е необходимо процедурата и регулациите за откриване на аптека да бъдат максимално улеснени свободни. Идеи в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и местната власт в отделни общини да облекчат проблема. Следните предложения биха могли да дадат положителен ефект:
- Разрешаване на онлайн доставки на лекарства с рецепта – налице са всички предпоставки, за да работи ефективно това решение (наличие на електронни рецепти, добре развита куриерска мрежа и лесно установяване на личните данни на лицата, на които са изписани лекарствата). Подобен подход ще направи ненужно наличието на физическа аптека навсякъде и ще улесни максимално достъпа на пациентите до изписаните им лекарства.
- Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава лекарства с рецепта. Филиалите да могат да бъдат контролирани от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото присъствие.
- Отпадане на изискването за минимална площ на приемното помещение – това би разширило набора от възможни локации в малките населени места.
- Отпадане на ограничението едно лице да може да отвори най-много четири аптеки – подобна мярка пречи на лица с успешен опит в аптечния бизнес и вече отворени четири аптеки да навлязат и в малките населени места.
- Създаване на законова рамка за отваряне на мобилни аптеки. – В момента неформално такива мобилни аптеки така или иначе съществуват и осигуряват необходимите лекарства на населението и добавянето им в закона е логична мярка.
- Отпадане на таксата за молба за откриване на аптека от 5000 лв – Предвид, че със субсидията държавата цели да финансира аптеките, отговарящи на определени условия, съвсем логично би било такава такса да не съществува.
Цялостното улесняване на отварянето на аптека е мярка, насочена към основния, все още нерешен проблем – затруднен достъп до лекарства на част от населението. В крайна сметка ако в едно населено място аптека изобщо няма, субсидията реално не постига нищо.
