Миналата седмица България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това най-накрая е добра новина след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ.
“Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален”, алармират от Института за пазарна икономика. Още при подготовката и първоначалните стъпки на изпълнението започват да се проявяват редица рискове пред успешното му реализиране. Силно притеснителни са знаците в последно време за липса на политическа и обществена подкрепа и разбиране на значението на Плана, функционирането на механизма за възстановяване и устойчивост и ангажиментите на България.
Първоначалната оценка на рисковете показва, че:
Най-значими са политическите рискове – по-специално риск от политическа нестабилност и чести избори, реализиран в забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с НПВУ; липса на политическа подкрепа за реформите и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
На следващо място по тежест са административните рискове (липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите).
Своята тежест имат и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции.
Икономическите рискове също имат негативно въздействие, макар и относително ограничено – висока инфлация, разходи за труд, забавяне на икономическия растеж и икономическа криза, затруднения с националното съфинансиране на проектите и др. Оценката на тези рискове е силно променлива, зависи от икономическата среда и трябва да се извършва по-често.
Външните рискове са ограничени по влияние, но не бива да се пренебрегват, а да се наблюдават.
Управлението на значимите рискове е системен и стратегически процес, който изисква повишаване на контрола върху ситуацията и подобряване на условията, познанията и информираността на заинтересованите страни, които влияят върху вземането на решения – политически лица, административни структури, обществеността. Активното и ранно адресиране на рисковете е ключово пред управлението им, както и добрата комуникация.