Общините са изправени пред редица трудности заради нормативни промени, съпътстващи реализацията на Националния план за възстановяване и устойчивост, които в момента се подготвят. В Закона за енергията от възобновяеми източници (ВИ) е предвидено общините да изпълняват функциите на звена за контакт. Целта е да предоставят консултации и да улесняват целия административен процес на кандидатстване и издаване на разрешения за реализиране на инвестиции за производство на електрическа енергия от ВИ, като през целия процес от заявителя не се изисква да контактува с други лица освен звеното за контакт.
Според промените общините ще бъдат отговорни за издаване на част от разрешителните при изграждане на съоръжения за ВЕИ. Освен това се посочва, че кметовете имат задължения по Наредбата за административното обслужване (по чл. 5 от Закона за администрацията), съгласно която общинските администрации са длъжни да организират дейността си за обслужване чрез центрове за едно гише.
От Националното сдружение алармираха, че предвидените нови задължения на общините са много специфични, доста по-различни от предоставянето на административни услуги в момента, и изискват експертиза, с която местните администрации не разполагат. Дейностите, които се възлагат на общините, предвиждат обвързаност и координация с много други институции – КЕВР, ЕРП, ЕСО и др.
Липсва яснота кой ще поеме отговорността за извършените от потенциалните инвеститори административни разходи, в случай на достигане на капацитета на системата и невъзможност за присъединяване на нови мощности. От предложените промени не става ясно защо стандартна функция на електроразпределителните дружества се прехвърля към общините без да е направен разчет за необходимия капацитет и ресурси.
На този етап министерството на енергетиката няма яснота по поставените от общините въпроси. НСОРБ настоя за повече конкретика по отношение на самите административни процедури, които се предвижда да бъдат прехвърлени в общините, и включване в обсъжданията на всички заинтересовани страни за ясно осъзнаване на техните ангажименти и предприемане на мерки за улесняване на процеса.
Проблеми има и заради подготвяните промени, свързани с въвеждането на понятието „енергийна бедност“ и механизма за определяне на кръга лица, които попадат в обхвата на понятието.
С промени в Закона за енергетиката и Наредба за определяне на енергийна бедност се цели да бъде внесена яснота по темата, която засега остава доста неясна и за самите автори на нормативните актове. Разработените до момента критерии са сложни и свързани със събиране на информация от много институции и проверки на място в жилищата на гражданите. За много от нужните данни обаче общините нямат достъп до масивите на централната администрация. Остава спорен въпросът кой орган има правомощията да издава удостоверения за енергийна бедност и какви ползи ще носи попадането в тази категория.
