На днешния ден през 1992 г. с указ на президента Борис Елцин в Русия започва масова (чекова) приватизация. Падането на комунистическия режим през 1991 г. поставя началото на ентусизиран преход към пазарна икономика. Новият президент Елцин се обкръжава с екип от млади либерали, убедени, че ще могат да тласнат страната към пазарна икономика чрез „шокова терапия”. Освобождаването на цените обаче предизвиква галопираща инфлация и стопява спестяванията на руснаците. Така неговият инициатор Егор Гайдар – млад икономист, поставен начело на кабинета, си навлича трайно враждебно отношение на част от населението. За свое оправдание той изтъква, че е успял да спаси страната от глад и гражданска война, при все че хазната е била празна.
Всеки гражданин, бил той селянин, работник или чиновник, получава „приватизационен чек”, отговарящ на дял от националното стопанство. Операцията обаче се проваля – повечето руснаци не знаят какво да правят със своя „ваучер”. Далновидни предприемачи ги изкупуват на безценица с хиляди.
Под натиска на един консервативен парламент и напълно разочарованото обществено мнение Гайдар е заместен с бившия съветски апаратчик Виктор Черномирдин, който после – през 1994 г., окончателно е отстранен от властта. Настава време, когато властта в Русия започва да сключва „споразумения” с бизнесмени, чието влияние все повече нараства – „олигарсите”. Чрез участие в непрозрачни търгове те успяват да сложат ръка върху някои перли на руската икономика, по-специално от минния и петролния сектор – в замяна президентът Елцин получава подкрепа от тях и техните медии. Разочарованието достига своя връх през 1998 г., когато страната обявява фалит.
