И през 2024 г. големите различия в заплатите се запазва, като разликата между водещите и изоставащите сектори надхвърля 3 пъти. Тенденциите обаче се обръщат – най-голямо увеличение се наблюдава в сектори с относително ниски равнище на заплащане, но висок и постоянен недостиг на кадри. Същевременно темповете на ръст в отраслите с високи възнаграждения са чувствително по-бавни. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Запазва се много голямата сегментация в заплатите между отделните икономически дейности, като разликата между най-високата и най-ниската заплата на секторно ниво е 3,6 пъти. Това е ключов фактор както за запазването на високия дял на работещите бедни, така и за високото неравенство.
От 19 икономически дейности, в 8 средната заплата надвишава средната за страната; най-близо, сред значителен растеж през последните няколко години, е здравеопазването.
Най-високи остават заплатите в ИКТ сектора, като доближават 5,3 хиляди лева месечно през 2024 г. Предвид голямото отстояние от втората дейност – финансите и застраховането с 3,4 хиляди лева – вероятността в близко бъдеще да има разместване на челното място изглежда минимална.
Сред секторите в топ 5 високо заплащане се запазват енергетиката, професионалните дейности (сред тях – аутсорсинга на услуги) и добивът – отрасли с висока добавена стойност и изисквания към професионалната квалификация на работещите. Прави впечатление обаче, че образованието и държавното управление бързо се приближават към тази група.
С относително ниски заплати остават дейности като хотели и ресторанти (1,5 хиляди лева), селско стопанство (1,6 хиляди лева), строителство (1,8 хиляди лева). Трябва да се има предвид обаче, че това са отраслите с най-широко разпространени сиви практики на пазара на труда, така че официалната статистика вероятно подценява реалните възнаграждения на работещите.
Най-бърз ръст на заплатите на годишна база се наблюдава в сектора на хотелите и ресторантите – 21% спрямо 2023 г. Това е следствие от няколко фактора – от една страна силният недостиг на работна ръка в отрасла след пандемията, съчетан с изпреварващия ръст на цените в сектора, далеч над общата инфлация, който позволява на работодателите да повишат заплатите. Възможно обяснение е и изсветляване на част от сивите практики.
С висок ръст е и транспортът (19%), което може да се обясни с продължаващия недостиг на шофьори както у нас, така и е ЕС като цяло, както и разрастването на логистичните дейности в търговията.
Свързана е динамиката в сектора на строителството (17% ръст) и операциите в недвижимите имоти (18%), което отразява експанзията на жилищното строителство не само в столицата, но и в още няколко големи градове. Това разрастване постави строителите и свързаните професии на първо място по незадоволено търсене на труд според последното допитване сред работодателите на Агенция по заетостта.
От другата страна, с по-свит ръст са няколко сектора, които в предишните години заплатите се повишаваха бързо. В добива ръстът е нулев, в енергетика – 4%, в ИКТ сектора – 6%. При високите технологии обяснението най-вече е в силно свитото търсене на кадри през последната година и половина и глобалното пренареждане на този трудов пазар.
Докато в периода по време и непосредствено след пандемията основните фактори, които определяха динамиката на заплатите бяха държавната политика и локдауните, след това на преден план излезе високата инфлация и ценовите ефекти в земеделието и енергетиката. С нормализацията на икономиката през 2024 г. обаче двигателите на тенденциите при заплатите са най-вече условията на пазара и демографските процеси в по-общ план – изостреното търсене на кадри в сектори като туризъм и строителство, свитото търсене и голямо предлагане в ИКТ. Големите неравенства обаче остават, а догонването на водещите сектори от изостаналите изглежда далеч в бъдещето.
