Да се наподобят условията за живот на Земята изглежда сравнително просто на пръв поглед – необходими са земя, слънце, вода и въздух. Само че не е толкова просто. Сама по себе си комбинацията от тези три фактора няма да е достатъчна.
Сложните форми на живот на Земята са зависими от кислорода в атмосферата, тъй като това е единственият начин да си набавят достатъчно енергия. А кислородът зависи от фотосинтезата. Само че тя е доста деликатен процес. Превръщането въглеродния диоксид и водата в глюкоза се нуждае от достатъчно светлина, за да се осъществи химическата реакция, без звездната радиация да унищожи самите живи клетки. Тоест са необходими набор от условия – определено ниво на гравитация, която да позволи атмосфера с точните дебелина и плътност. Магнитно поле и озонов слой, които да защитят живота от звездните ветрове. Определено разстояние между звездата и планетата, както и определено ниво на интензивност на звездното греене.
Нов анализ на известни екзопланети разкри, че подобни на Земята условия са много по-редки, отколкото се смяташе досега. Учените са се фокусирали върху факторите, необходими за фотосинтеза и насищане с кислород, които биха позволили формиране на сложна биосфера като съществуващата на Земята. Проучването е публикувано в Месечния бюлетин на Кралското астрономическо общество тази седмица.
Броят на потвърдените планети в нашата собствена галактика Млечен път вече наброява хиляди. Предполага се, че вероятно са милиарди. Но планетите, които попадат в така наречената обитаема зона – на подходящо разстояние от подходяща звезда и с подходяща температура на повърхността, която позволява наличие на течна вода, са много редки. В момента са известни само шепа такива скалисти, потенциално обитаеми екзопланети. Новото изследване обаче показва, че на нито едно от тях не съществуват теоретичните условия за поддържане на подобна на Земята биосфера посредством „кислородна” фотосинтеза.
Само една планета се доближава до нашата
Само една от тези планети се доближава до необходимите нива на звездно греене – Kepler − 442b. Тя е скалиста. Около два пъти по-голяма от Земята. Обикаля около умерено гореща звезда и се намира на приблизително 1200 светлинни години от Слънцето.
Проучването разглежда подробно колко енергия получава планетата от близката звезда и дали живите организми ще могат ефективно да произвеждат хранителни вещества и молекулярен кислород – двата основни елемента за сложен живот, както го познаваме.
Чрез изчисляване на количеството фотосинтетично активно излъчване, което планетата получава от своята звезда, екипът учени от Неаполитанският университет „Федерико II” и астрономическата обсерватория в Каподимонте, откри, че въпросната звезда, чиято температура е около два пъти по-ниска от тази на Слънцето, не може да поддържа подобна на земната биосфера, тъй като не осигурява достатъчно енергия в правилния диапазон на дължини на вълните на светлината.
Кислородната фотосинтеза теоретично би била възможна, но такива планети няма как да поддържат богата биосфера.
От друга страна звезди, които са много по-ярки и излъчват повече радиация от Слънцето, обикновено изгарят доста по-бързо, което не дава достатъчно време за изграждане на сложни форми на живот.
Космическият телескоп „Джеймс Уеб” (JWST), който трябва да наследи „Хъбъл” по-късно тази година, ще имат чувствителността, необходима за наблюдение на по-далечни планети и звезди, хвърляйки още светлина върху нужните предпоставки за формиране на извънземен живот.
