Само 9 от 27-те държави членки на ЕС спазиха срока за представяне на Плановете си за развитие. Това е условие за достъп до средствата от европейския възстановителен фонд. Държавите са Германия, Франция, Португалия, Гърция и Словакия, последвани от Дания, Испания, Латвия и Люксембург. Все пак определеният краен срок 30-и април е само ориентировъчен, поясниха от Европейската комисия. През следващите седмици вероятно ще бъдат представени и Плановете на други държави.
През лятото на 2020-а година страните от ЕС договориха програма за финансиране в размер на 750 милиарда евро. Средствата са предвидени за преодоляване на последствията от пандемията и за важни бъдещи инвестиции. За целта Европейската комисия ще изтегли заеми, които трябва да бъдат възстановени с общи усилия до 2058-а година.
В своите Национални планове държавите трябва подробно да представят начина, по който ще изразходват средствата от възстановителния фонд, по линия на който ще бъде разпределена огромната част от средствата – 672,5 милиарда евро. 312,5 милиарда евро от тази сума ще бъдат раздадени под формата на грантове и 360 милиона – като заеми. Останалото от 750-те милиарда ще бъде предоставено чрез програми в рамките на бюджета на ЕС.
Правителствата на някои от държавите в Общността преговарят от седмици с ЕК по детайлите около Плана. Италия и Испания ще получат най-сериозно финансиране, защото бяха засегнати най-тежко от икономическата криза, предизвикана от пандемията. Италия очаква да получи 191,5 милиарда евро, Испания – 140 милиарда.
Франция е заявила 40,9 милиарда, Гърция – 30,5 милиарда, Германия – 25,6 милиарда, Словакия – 6,6 милиарда. По думите на премиера в оставка Бойко Борисов, България ще може да разчита на почти 29 милиарда евро финансиране под формата на субсидии, преки плащания, грантове и кредити.
90 процента от 25,6-те милиарда евро, които Германия очаква да получи, ще бъдат инвестирани в иновации и защита на околната среда, включително изследвания на енергията на бъдещето – водорода, безвредна за климата мобилност и дигитално ориентирана система на образование. Критиките към германския план са, че почти не съдържа нови проекти.
Преди Европейската комисия да получи кредити на капиталовия пазар, трябва всички 27 държави членки да ратифицират правната рамка, на която се базира планът. Осем от държавите членки още не са направили това. Парите от Възстановителния фонд могат да потекат най-рано през юли, след като Съветът на Европейския съюз го одобри окончателно.
Томислав Дончев: В Плана за възстановяване няма асфалт
“В Плана за възстановяване и устойчивост няма асфалт. Има високоскоростни влакове и системи за сигурност в жп-сектора,” коментира по Bulgaria ON AIR вицепремиерът в оставка Томислав Дончев. “Санирането е 16% от стойността на Плана, но са 90% от коментарите по него,” каза той по повод критиките, че 2,2 млрд от средствата по Плана са заделени за саниране.
“Крайният срок, в който могат да бъдат внасяни Националните планове в ЕК и да бъдат одобрявани е средата на 2022 година. Разбира се, България не бива да се цели в подобен срок. Дали планът е внесен в ЕК? Той е внесен още на 20 април. Дали България е поискала да стартира процедурата по одобрение от страна на ЕС и Съвета – все още не. По предложение на самата ЕК – те предложиха, да използваме по най-добрия начин следващите две седмици, да текат преговори, да направим редица важни уточнения, за да може, когато пуснем Плана, той да бъде одобрен от ЕК и да нямаме неочаквани изненади,” коментира вицепремирът в оставка.
“Планът за възстановяване и устойчивост започна да се разработва при първия анонс, че ще има пакет от инструменти на Европейския съюз – Next Generation EU. По него беше работено последните 8 месеца, това са екипи от всички министерства, институции, Националното сдружение на общините, Българска академия на науките, редица университети – 240 души бяха ангажирани в разработването на Плана. Направихме всички усилия, да бъдат направени обществени консултации, защото няма гаранция, че хората в държавната администрация владеят цялата истина и знаят всяка сфера в най-малки детайли”, каза още Дончев.
Той добави, че са направени над 30 секторни дискусии – като резултат има 3 версии на документа – тази, по която се работи, е последната. Изрази съжаление, че по него не е имало политическа дискусия. И уточни: “Планът е инструмент, който ще помогне да извлечем ползи, преминавайки през няколко много важни трансформации. На първо място е дигиталната трансформация, на второ място са политиките по декарбонизация. Претенцията на българската икономика е да бъде икономика на иновациите”.
По въпроса кога най-рано могат да дойдат средствата е трудно да се отговори, защото за да се осигурят средства по Плана, трябва да мине ратификацията в парламентите на всички страни членки по процедурата, свързанан със собствените ресурси. “При удачно следване на всички стъпки – края на лятото парите могат да са на разположение на всички бенефициенти. Реалистичния вариант е есента,” коментира вицепремиерът в оставка и допълни, че правителството е решило да използва само грантовата част на плана – 12,5 млрд. Не са предвидени никакви заеми. “Планът е само една четвърт от средствата заделени за България”, уточни той.
На въпроса какво ще се проени в живота на обикновения българин, Дончев каза, че ще имаме градове с много по-чист въздух, много повече дигитални услуги, детски градини, училища и други обществени сгради санирани, високоскоростни влакове, инернет в по-висока скорост, модернизирано земеделие. По думите му Планът ще помогне за дигитална трансформация, икономика на знанието и базирана на иновациите.
