Аз съм човек, който е минал през режим на тока. Писал е домашни на свещ, усетил е дървената ваканция, опашки за хляб и мляко. Както се казва – дете на прехода, който явно още продължава. Дете, усетило комунизма и младата демокрация. Човек, сблъскал се с приватизацията, царското управление и дирижирането от палката на Бойко Борисов.
Сега 2022-ра година България бавно, бавно угасва. Община след община въвежда режим на тока заради космически сметки. Същото е и при бизнеса, където цунами от фалити чука на вратата. Цените на тока и газа са чудовищни и държавата трябва да вземе спешни мерки, и то такива, че да оцелеем, а не просто да се каже: ето, мерки има, а всъщност те са символични. Мораториумът само направи тиктакането на бомбата по-дълго, преди да избухне. Разбира се, че трябва да има баланс, или с други думи да се запази нисък бюджетният дефицит, и в същото време да има подкрепа за нуждаещите се.
Ясно е, че има международни фактори, които влияят върху цените на енергоносителите. Но ние сме тук, в България, и имаме задачи, с които трябва да се справим. Тези задачи са за управляващите. Те трябва да покажат как се вадят горещите картофи от жарта и да подпечатат гласуваното им доверие. И то веднага, защото светлината в тунела вече мъждука и може напълно да изгасне.
