Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
петък, 5 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Свива се разликата в успеха на матурата по БЕЛ между професионални и профилирани училища

Kmeta.bg от Kmeta.bg
септември 11, 2024
в Гледна точка
Време за четене: ~ 1 мин.
8 0
0
staia
10
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

Макар и само с 5 стотни, разликата в успеха на матурата по български език и литература между профилираните и професионалните училища се свива за втора поредна година, достигайки 87 стотни. Въпреки това резултатите на професионалните училища продължават да са значително по-ниски от тези на профилираните. Данните коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Професионалното образование в България е ключово за изграждане на специалисти по професии, за които се очаква да има търсене на пазара на труда и за които не е необходимо висше образование. Това означава, че професионалното образование следва да е пряко свързано с местния пазар на труда и да позволява бърза реализация на завършилите. Важно е да се помни, че значителна част от българските зрелостници завършват професионално образование – по последни данни на НСИ това са повече от 44% от всички ученици в България.

През 2024 година броят на училищата в България с предимно професионални паралелки вече надхвърля този с предимно профилирани такива, а професионалните училища реализират среден успех с 87 стотни по-нисък от този на профилираните гимназии, като за последните две години тя леко се свива. Разликата е най-голяма през 2022 година, когато достига до 99 стотни, но през всяка от разглежданите години разликата между двата вида училища е над 83 стотни. “Това е значителна разлика в успеха и показва дълбоки различия в подготовката на учениците по родния език, независимо от сходния брой часове и учебни програми”, констатира Петя Георгиева.

Според нея разликите се дължат на различия в подбора на учениците след 7. клас, които показват предпочитания към паралелки с профилирано обучение. По-силните ученици на входа съответно имат и по-високи резултати на изхода. Този аргумент е валиден в големите общини, където разнообразието на средни училища и конкуренцията между тях са по-големи. На второ място причина за разликите е фактът, че тежестта на матурите при приема във висшето образование е сериозен. Това засилва стойността на резултатите от ДЗИ за учениците с профилирана подготовка, които традиционно желаят да продължат образованието си след средното. На трето място е допускането, че част от професионалните гимназии всъщност са наследили специалности в професионални направления, останали от миналото, което ограничава търсенето им от учениците и принуждава училищата да приемат ученици на остатъчен принцип, а не по желание за упражняване на конкретна професия. При тях подобряването на качеството на обучението е затруднено и съответно резултатите са по-слаби.

Въпреки по-ниските резултати данните показват, че все повече училища в България избират да откриват професионални паралелки вместо профилирани в опит да задържат учениците си, като им предлагат обучение по професия. Този аргумент е валиден за по-малките училища, тъй като в тях е трудно да се поддържа избор на профилирана подготовка на високо ниво, а  и финансирането на учениците в профилираните паралелки като цяло е по-ниско от това в професионалните.

Практическата (а не академична) насоченост на обучението в професионалните паралелки и училища като че ли измества на заден план въпроса с качеството на обучението в тях и резултатите на учениците на матурата. “Въпреки това различията в нивото на владеене на български език, които резултатите демонстрират, следва да се изследват допълнително и да се намаляват. Доброто владеене на родния език е ключово във всички аспекти на личния, професионалния и обществения живот на човек”, алармира Георгиева.

Подобряването на качеството и на резултатите на професионалните училища минава още и през прецизиране на професиите, разширяване на обхвата на дуалното обучение и стимулиране на доброто представяне чрез адекватна система за оценка и награждаване за резултати. “Ще се наложи и закриване на неефективни професионални паралелки и гимназии, които показват дълготрайно ниски резултати и генерират слаб интерес или пък редовно произвеждат работници по професии, за които липсва какъвто и да било интерес на пазара на труда”, смята тя.

Тагове: БЕЛИПИматурапрофесионално училищетопучилище
Предишна Статия

Златоград въвежда обща визия и дизайн при санирането

Следваща Статия

Трансформация на ЦУМ: Сградата ще бъде модерен символ на София

Свързани Статии

Бюджет 2026 и финансова децентрализация: Във фокуса на специалисти от над 130 общини
Гледна точка

Бюджет 2026 и финансова децентрализация: Във фокуса на специалисти от над 130 общини

юни 4, 2026
128
Най-голямата защита срещу наркотиците не е страхът, а доверието
Гледна точка

Най-голямата защита срещу наркотиците не е страхът, а доверието

юни 3, 2026
114
БАН с три сценария за българската икономика
Гледна точка

БАН с три сценария за българската икономика

юни 3, 2026
121
Марио Хосен: За музиката, света и онова, което остава
Гледна точка

Марио Хосен: За музиката, света и онова, което остава

май 29, 2026
110
Баку 2026: Светът търси нов модел за градовете
Гледна точка

Баку 2026: Светът търси нов модел за градовете

май 29, 2026
110
С днешна дата: Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката
Гледна точка

С днешна дата: Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката

май 28, 2026
109
Следваща Статия
Трансформация на ЦУМ: Сградата ще бъде модерен символ на София

Трансформация на ЦУМ: Сградата ще бъде модерен символ на София

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Вечерни новини: Ограничени права за особения управител на „Лукойл“; Златно-медно находище край „Челопеч“

Вечерни новини: Ограничени права за особения управител на „Лукойл“; Златно-медно находище край „Челопеч“

юни 4, 2026
Първите нови влакове на „Алстом“ са в България, но ще возят пътници след края на август

Първите нови влакове на „Алстом“ са в България, но ще возят пътници след края на август

юни 4, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS