Национална среща на експертите по програми и проекти от общините се проведе в София. В нея взеха участие повече от 230 експерти, ангажирани в подготовката и управлението на европейски проекти от 80 общини. Стана ясно, че е договорен почти целият ресурс на оперативните програми за периода 2013 – 2020 г., а 62% от средствата вече са и разплатени.
Директорът на дирекция “Централно координационно звено” в МС Иван Иванов направи кратка рекапитулация на опита на страната ни от изпълнението на проекти с европейски средства в двата програмни периода. Първият извод, който се налага е, че Кохезионната политика работи. Ако непосредствено след присъединяването на страната ни средствата по тази линия са формирали 30% от БВП, в края на втория програмен период този процент нараства двойно. Като постижение за страната ни се отчита, че вече се очертава първият регион в преход – София, но общото впечатление е, че България догонва европейските си партньори бавно, което натрупва значително изоставане.
Регионални различия
Негативна констатация е, че междурегионалните различия продължават да се задълбочават. Въпреки факта, че отделни територии вече демонстрират добри темпове в доближаването до европейските стандарти, в същото време в други региони се задълбочават процесите на обезлюдяване и изоставане.
“По отношение на европейските средства сме длъжници на Северна България”, подчерта Иван Иванов. Само 18% от средствата през изминалите два програмни периода са били насочени към проекти там. В известна степен това се дължи на големите инфраструктурни проекти, които са реализирани в южната част от страната, поради преминаващите от там трансевропейски маршрути. Затова за новия програмен период един от политическите ангажименти е именна в тази насока – минимум 50% от средствата да бъдат насочени към Северна България.
Наблюденията от изпълнението на европейски проекти открояват и друга негативна тенденция – по-богатите общини, поради по-добрия си експертен капацитет и по-значителния ресурс за съфинансиране, който могат да си позволят, на практика изсмукват европейските ресурси за сметка на по-малките общини. “Така у нас кохезионната политика вместо да намалява различията, се оказва, че ги задълбочава”, смята Иванов.
Какво трябва да променят структурите по управление на европарите и бенефициентите?
Ето и препоръките му към евроекспертите от общините:
“Да не се мисли на парче и да не се разчита само на европейските пари. У нас се наложи практиката средствата от кохезионната политика не да допълват, а да заместват националните инвестиции. Проблемът е сериозен и изисква задълбочен национален дебат”, смята Иванов. И уточнява: “Повечето бенефициенти са фокусирани върху това, какво може да се прави с европейски пари, в същото време се загърбва по-сериозния въпрос – какво се случва с публичните финанси”.
Според него европейските средства ще водят до все по-малко желани резултати, ако липсва национална политика за стимулиране на бедните и обезлюдените райони.
Северозападна България
Качествените публични услуги и добрата инвестиционна политика са факторите, които могат да повлияят на негативните тенденции. Статистиката показва, че Северозападна България е привлякла не по-малко средства от останалите региони на страната, но този ресурс не е в състояние да повлияе съществено.
Важен момент в новия програмен период е да се работи за овластяване на местните общности.
“Има ясното разбиране, че е нужна сериозна промяна в регионалната политика, но тя е възможна в пакет с децентрализация и реформа в начина на усвояване на евросредствата. Дори общините и кметовете трябва да излязат от стереотипа на мислене, наложен от предните два периода. Нужно е да мислят на по-високо ниво, да кандидатстват в партньорства с интегрирани проекти, да поддържат сериозна комуникация с местните общности, бизнеса, неправителствения сектор”, смята ръководителят на Централното координационно звено.
Основните предизвикателства, пред които новият програмен период изправя както националните така и местните власти, са свързани и с подобряване на капацитета. “Предстои пълна промяна в начина на работа”, подчерта Иван Иванов и обърна внимание, че на дигитализацията и екологичната ориентираност трябва да се гледа повече като на хоризонтални политики, които да бъдат елемент от всички проекти.
