С наближаване на изборния ден нагласите на избирателите показват известна динамика, като финалната подредба на политическите сили в бъдещия парламент, както и броят им остават неясни. Последните няколко дни от кампанията преди 11 юли могат да се окажат решаващи за финалния резултат. Тези изводи могат да бъдат направени след проведено от „Барометър България“ стандартизирано телефонно проучване на електоралните нагласи през периода 1-7 юли 2021 г. сред 852 пълнолетни български граждани. Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 11 юли 2021 г.?
Броени дни преди изборния ден, насред сезона на отпуските и летните горещини, се запазва прогнозата за нормални нива на очакваната избирателна активност. Наблюдава се лек спад на категорично заявяващите да отидат до урните за сметка на увеличение на тези, които са леко разколебани, но все пак склонни да гласуват. Почти няма промяна в дела на тези, които със сигурност отказват да го направят.
Въпрос 2: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.?*
*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да със сигурност“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.
ГЕРБ за момента запазва първа позиция с 21,9%, но се забелязва тенденция на лек отлив на избиратели. Скандалите от изминалите месеци, изолацията на партията от всички останали политически субекти, вялата кампания индексира ерозия в подкрепата за политическата сила. Негативно влияние имат и някои спорни действия на Бойко Борисов – като изненадващата му среща с Реджеп Ердоган, която бе приета от мнозинството избиратели като индикация за тайна договорка с ДПС. Доколко негативната тенденция за ГЕРБ ще забави темпове или ще се засили в няколкото оставащи дни, ще си проличи в изборния ден.
„Има такъв народ‘‘ към момента печели подкрепата на 19,3% от избирателите в рамките на страната. Партията на Слави Трифонов отново се отличава с почти тотално отсъствие на политическа кампания и изяви на лидера ѝ предимно в социалните мрежи. Докато на редовните избори това нетипично поведение донесе на формацията гласовете на много от колебаещите се избиратели в случая тази тенденция не е толкова ясно изразена. Наблюдава се леко мобилизиране склонните да гласуват за ИТН, но то се дължи по-скоро на несигурната подкрепа и разочарованието от други политически сили.
БСП съумяват да стабилизират позициите си – най-вече сред собствения си електорат. Отливът на избиратели от редиците им за момента е спрял и макар да не могат да разчитат на допълнителна подкрепа, те биха могли да реализират 17%. Те обаче едва ли ще успеят да върнат избирателите, които вече загубиха и които е по-вероятно да дадат гласа си за новата формация на Жан Виденов (2,1% от анкетираните).
ДПС едва ли ще поднесат изненади в рамките на страната. Партията има ясно изразен електорат, който винаги демонстрира висока степен на мобилизация по време на избори и към момента ще осигури 11,4% подкрепа. Предстои да се види и колко допълнителни гласа ще получи движението от в пъти повече разкритите секции за гласуване в Турция. Крайният резултата ще зависи изцяло от това колко гласуващи ще се изправят пред урните в Турия. Тук решението е изцяло в ръката на турската държавна машина.
При „Демократична България“ се наблюдава известен застой. Въпреки че формацията може да се похвали с добра мобилизация на избирателите си и е една от малкото, които ефективно използват модерни инструменти за кампания като социалните мрежи, но коалицията не успява да привлече допълнителни гласове. Донякъде това е резултат и от крайно либералната ѝ позиция и подкрепата и за джендър идеологиите, което я позиционира, но и капсулова сред определен ограничен кръг гласоподаватели. 9,2% от анкетираните в рамките на страната заявяват желанието си да гласуват за ДБ, като това почти със сигурност ще ги нареди след ДПС.
С отстояването на традиционни национални и християнски ценности ,,Българските патриоти‘‘ се нареждат в противоположния край на политическия спектър и също ще бъдат част от следващия български парламент. Категорично намерение да гласуват за тях са заявили 6,2% от анкетираните.
Сравнително нестабилна е подкрепата за „Изправи се! Мутри вън“. Последните седмици не даваха повод на формацията за типичната за нея активност – основно базираща се на протеста, противопоставянето и конфликта с други политически пратии и фигури. Като се има предвид, че избирателите им с предимно от групата, склонна на протестен вот, а липсата на непосредствена необходимост от такъв в конкретния момент поставя на кантар участието на коалицията в следващия парламент с 4,1% заявена подкрепа броени дни преди изборите.
