В унисон с общите негативни демографски процеси, икономически активното население (заетите и безработните) се свива през 2021 г., до 2954 хиляди души – спад с над 350 хиляди спрямо десетилетие по-рано. В икономически план това поставя сериозни предизвикателства пред дългосрочния растеж и подчертава потребността от трансформация към производства и услуги с висока добавена стойност на фона на все по-големия очакван недостиг на работна ръка.
При двата пола се наблюдава разнопосочна динамика – докато при мъжете има спад с 0,4 проценти пункта до 48,5% в дела на активните, при жените има ръст от 0,6 пункта до 42,3% в рамките на десетилетието, отчитат от Института за пазарна икономика. Това отразява най-вече промяната на структурата на пазара на труда и ръста на заетостта в услугите. И при двата пола, но особено при мъжете, активността е далеч под нивата от предишни преброявания, ако може разбира се да се вярва на акуратността на данните от социалистическия период на страната. В регионален план най-високата активност е в София (79%), най-ниската – в Кърджали (54%).
Сходна е и структурата на заетостта на населението на 15-64 години, като и тук лидер е столицата (75%), следвана от Габрово (68%) и Варна (65%). Правят впечатление много големите разлики с оценките на Наблюдението на работната сила (LFS) за някои области – според него заетостта средно за 2021 г. във Велико Търново например е била 72%, според преброяването – 62%, с цели 10 пункта по-малко. Потвърждава се изводът, че преброяването значително подобрява качеството на данните, оттам и разбирането на процесите на пазара на труда.
Преработващата промишленост продължава да е основният източник на заетост, с 474 хиляди заети към периода на преброяването. Търговията обаче се приближава, с 418 хиляди души.
Преброяването регистрира коефициент на безработица от 10,1% за населението на възраст 15-64. Тези данни поставят под съмнение регистрираната както от Агенция по заетостта, така и от собственото Наблюдение на работната сила на НСИ, според които делът на безработните към същия период е почти два пъти по-нисък. Тази разлика най-вероятно е резултат от по-ниското регистриране на безработица сред младежите на 15-24 години, при които преброяването регистрират най-високи дялове на безработните, както и спецификите на въпросника му.
Средното образование – ключово за реализацията на пазара на труда
Потвърждава се изводът, че средното образование е ключово за реализацията на пазара на труда, като делът на безработните сред среднистите е три пъти по-нисък от този сред хората с основно и четири пъти по-нисък от тези с начално и по-ниско образование. В регионален план има известно разместване в областите с най-сериозни проблеми с безработицата, като лидер остава Видин с малко над 20%, но на второто и третото място се нареждат Силистра и Търговище, с по 18%, което насочва към сериозни проблеми с квалификацията и уменията и в Североизточна България.
