Няма публична кампания, която на разбираем език да разяснява на хората смисъла и стъпките в процеса по присъединяване на страната ни към еврозоната и да предотврати разрастването на слухове и нагнетяването на тревожност. Това коментира по време на форума “Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяване на България към еврозоната” изпълнителният директор на Сдружението на общините (НСОРБ) Силвия Георгиева.
“Време е да излезем от Гранитна зала на МС и да започнем по места на ясен и разбираем език, с логични аргументи да обясняваме на хората защо правим това, защо е добро и защо не е страшно”, подчерта тя. И засегна два аспекта от процеса на подготовката за влизане в еврозоната, които са съществени от гледна точка на общините – разясняването на смисъла от това усилие и конкретните промени, които предстоят в работата на общинските администрации.
Промените в общинските администрации
Преминаването към еврозоната изисква от общините да направят сериозни промени в своите вътрешно-административните процеси – от пренастройване на финансово-счетоводните системи, през преизчисляване на данъците и активите, разплащанията, формулярите, таксите за административните услуги и т.н. “Трансформацията за общините ще бъде коренна”, подчерта Силвия Георгиева и изтъкна , че в въпреки неяснотите по конкретни въпроси, от края на май НСОРБ започва активна работа с финансистите на общините.
Тя обърна внимание и на някои проблеми, които са важни за местната власт. Един от тях е въвеждането на единни разплащания чрез системата SEPA. НСОРБ настоява при извършване на разплащания да бъде регламентирана последователността на погасяване на публичните задължения.
Друг въпрос, който трябва да бъде решен преди датата на присъединяването, е актуализацията на данъчните оценки, които драстично се разминават с пазарните оценки и на практика се реализират в сивия сектор, освен че ощетяват бюджета.
Тя обърна внимание и на факта, че не малко държавни институции спешно актуализират събираните от тях такси, а това би могло да има пряко въздействие върху възприемането от гражданите на процеса по преминаване към еврото.
“Когато говорим за доверие в еврозоната, трябва да имаме предвид, че то е в пряка зависимост от доверието на хората към институциите, а то е на критичния минимум”, обърна внимание Силвия Георгиева.
“Истина е, че в София е извършена огромна по обем работа за подготовка на законодателство и за планиране на самото техническо преминаване към единната европейска валута, но тя остава невидима както за обществеността, така и за административните структури по места, за общините и обикновените хора. Тази непрозрачност в работата на централната администрация подклажда страхове в обществото“, изтъкна председателят на НСОРБ.
Съвети на Иван Мишетич, председател на Икономическия и социален съвет на Хърватия:
“Кампанията по присъединяването на страната към еврото е комуникационен процес, който ние в Хърватия поверихме на професионалистите. Те умеят да идентифицират отделните целеви групи, да оценят техния опит и дефицити от познания, да формулират правилните послания и да ги адресират в точния момент. Не е нужно да измисляме начин как хората да задават въпросите си на министъра на икономиката или на министъра на финансите. Ако отговорите на всички потенциални въпроси са ясни, специалистите знаят как да достигнат до хората, които се интересуват от тези отговори.
Изключително важно в процеса е не само да се събираме и да дискутираме с хора, които са убедени в ползата от членството в еврозоната. По-важно е да разговаряме с неуверените и противниците, да разберем техните аргументи и страхове, за да формулираме правилните мотиви, с които можем да ги убедим”.
Основни проблеми
Дискусията за конкретните измерения на процеса по присъединяването и въпросите, които задават гражданите, очерта и основните проблеми, върху които институциите трябва да съсредоточат усилията си в следващите месеци. Все още няма подготвен проект на нормативен акт за преминаване към единната европейска валута, много са законите и подзаконовите нормативни актове, които се нуждаят от изменения.
Липсва конкретика по отношение на преизчисляването на пенсии, осигуровки, данъчни и кредитни задължения.
Не са изяснени механизмите за обмяна на личните спестявания. Между работата на отделните секторни работни групи остават бели петна, които демонстрират необходимостта от повече съвместни усилия и добра синхронизация между институциите, а също така и активно привличане на всички структури на гражданското общество.
