На 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за “благоприятна Господня година”, за която говори Иисус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет.
На този ден се почита и паметта на един известен подвижник – свети Симеон Стълпник. Наречен е така, защото дълги години живее върху изградена от него кула, на старобългарски “стълп”.
Имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. От малък е отдаден с цялата си душа на вярата в Иисус Христос. Един ден е силно впечатлен от думите на Спасителя, че са блажени тези, които скърбят за греховете си и за злото, което преобладава в света, защото те ще бъдат утешени от Бог. Блажени са също и тези, чиито сърца са чисти от всякаква греховна нечистота, защото те ще видят Бог.
Симеон пожелава и той да води такъв живот, затова отива в манастир, където престоява десет години, получава необходимата подготовка за духовен живот и се замонашва. Желае да води уединен живот и затова с благословението на игумена се оттегля в една пещера. Там прекарва три години в пост и усилена молитва. Много хора научават за светия му живот и започват да се стичат при него за духовен съвет и помощ. Той мъдро ги поучава и всички получават голяма полза от това. Накрая обаче подвижникът решава да се откъсне напълно от общуване с други хора и си изгражда каменна кула, висока 36 лакти. Така живее в непрестанна молитва и святост цели 37 години.