Днес отбелязваме Сирни заговезни, познат като Ден за прошка. Българската православна църква почита църковния празник Неделя сиропустна. Празникът се чества седем седмици преди Великден, а от утре започва Великият пост.
На този ден си пропомняме Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”. Според традицията всеки иска прошка от близките си и познати – за обидите и огорченията, които волно или неволно сме им причинили. Днес намираме и сили да прости на тези, които са го наранили.
Прието е прошка да си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат:
– “Прощавай, мамо, тате..”
– “Господ да прощава, простен да си!”, е отговорът.
Вечерта около трапезата сядат семействата, техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На трапезата има баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Т. нар. хамкане е задължителният обичай за вечерта. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се опитват с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича “люшкане”. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Характерно за Сирни заговезни е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва “мамуляк” и “черешовина”. Огънят се прескача от всички.
На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
