Тазгодишното издание на Киномания обръща специално внимание на най-новото и значимото в скандинавското кинопроизводство. Наред с шведското и датското предложение за международен Оскар, гледаме и други скандинавски продукции, забелязани в Берлин и Венеция.
„Последното пътуване“ е едновременно хумористичен и сърцераздирателен документален филм, който предава обичта на син към 80-годишния му баща, както и окончателното приемане на неизбежното. Водени от характерния си оптимизъм и любов към живота, шведските телевизионни водещи Филип Хамар и Фредрик Викингсон се отправят към Франция, заедно с възрастния Ларс – пенсиониран учител по френски и баща на Филип и също така възрастно оранжево „Рено”. Филмът, който проследява пътуването им, отбелязва нечувани до този момент приходи в шведското документално кино и е избран да представлява Швеция в надпреварата за тазгодишния чуждоезичен Оскар. Шведската вечер предстои на 27 ноември във Филмотечно кино „Одеон“, а прожекцията на „Последното пътуване“ започва в 19 ч.
Приповдигнато обаче е настроението на сестрите Тайна и Пирко Турпейнен, героините във финландския „100 литра злато“, които изкарват прехраната си с продажба на нелегално приготвян домашен алкохол. Тайна и Пирко са обещали да сварят 100 литра от известната местна бира – сахти – за сватбата на третата си сестра. Но пивото им е толкова вкусно, че го изпиват сами. Режисьорът Теему Ники („Човекът, който не искаше да види Титаник“), от една страна, отдава почит към малките провинциални общности и традиционната финландска бира, важна част от идентичността на главните героини, а от друга – предлага хумористичен, но не и лековат прочит на причините за пословичния фински уклон към употребата на алкохол. “100 литра злато” гледаме на 29 ноември в кино „Одеон“.
Сред темите, които занимават скандинавските режисьори и сценаристи, е и справедливостта и пътят към постигането ѝ. Психологическият трилър „Синове“ на Густав Мьолер е заснет във вече нефункциониращия затвор в Копенхаген Вридслоселиле от оператора Яспер Спанинг, който следва екипа с камерата в документален стил – и докато работят, и когато са съвсем сами. Това създава усещане за интимност в едно стерилно и потискащо пространство, свързано колкото с наказанието, толкова и с вечния въпрос за прекъсването на цикъла на насилието. „Синове“ гледаме на 21 ноември в кино „Люмиер“.
