Десет години след премиерата си и с юбилейното 100-тно представление на 21 юли на сцената на театър 199 “Валентин Стойчев”, “Разговори с мама” обещава отново да докосне зрителите със своята искреност, топлота и дълбоко човешки поглед към връзката между майка и син.
„Веднъж като дете ми каза, че дъждът те натъжава. Докато не ти купих чифт гумени ботуши и мушамичка. Зелена, с качулка. От този ден нататък само искаше да вали, за да ги сложиш и да излезеш, и да джапаш в локвите, и да пръскаш вода във всички посоки.“ – този кратък, но дълбоко емоционален спомен от „Разговори с мама“ носи в себе си същността на цялата история – способността на близкия човек да превърне тъгата в радост, страха в игра, а един обикновен дъждовен ден в незабравим детски празник.
Това е разказ за връзката между майка и син, за времето, което отминава, но оставя след себе си нежни следи, и за онези малки жестове, които често се оказват най-ценните спомени в живота ни.
Зад тази човешка и проникновена история стоят имената на двама значими творци – аржентинския режисьор и сценарист Сантяго Карлос Овес и каталонския драматург Жорди Галсеран.
Сантяго Карлос Овес – човекът, който се учи на кино чрез самото кино
Сантяго Карлос Овес е роден в Буенос Айрес на 14 септември 1941 г. и умира в същия град на 2 май 2010 г. Още от детските си години той открива магията на големия екран и постепенно киното се превръща не просто в професия, а в начин да разбира света и човешките взаимоотношения.
Първите му срещи с киното са свързани със семейните посещения в кварталните салони. Заедно с майка си той ходи на така наречения „ден на дамите“, когато следобед се прожектират няколко филма, както и на „детските дни“, в които програмата предлага по няколко филма на достъпни цени. Баща му притежава месарница близо до кино „Колониал“, където редовно се показват аржентински продукции. Така още в детството си Овес попада в свят, изпълнен с истории, образи и човешки съдби.
По-късно семейството се премества близо до кино „Лоранж“, където младият Сантяго започва работа като продавач на билети. Именно там той получава своето истинско образование по кино. Без да посещава специализирано училище, той се обучава чрез гледане – запознава се с творчеството на режисьори като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Еторе Скола и Марио Моничели.
Години след това той споделя: „Аз не съм учил кино, но в кино „Лоранж“ изучих модерното кино и новото аржентинско кино.“ За него този киносалон се превръща в своеобразен университет – място, където наблюдението, любопитството и любовта към филмите изграждат неговия творчески поглед.
През 1967 г. Овес прави първите си професионални стъпки в киното като асистент-режисьор на Хулио Портер във филма „Скандал в семейството“. По-късно самият той се утвърждава като режисьор със собствен почерк, създавайки филми, в които централно място заемат човешките отношения, семейството и моралните избори.
Сред най-известните му творби са „Есенно слънце“ (1996), „Убийство от разстояние“ (1998), „Фарът“ (1998), а особено място заема „Разговори с мама“. Екранизиран през 2004 г., филмът получава Голямата награда на Московския международен кинофестивал и достига до зрители по целия свят със своята искреност и топлота.
Жорди Галсеран – драматургът на човешките взаимоотношения
Жорди Галсеран е роден на 5 март 1964 г. в Барселона. Той е един от най-разпознаваемите съвременни каталонски драматурзи, сценарист и преводач, чието творчество се отличава с внимание към човешката психология, напрежението между хората и сложността на изборите, които правим.
Галсеран завършва филология в Барселонския университет и през 1988 г. започва да пише пиеси. Освен драматург, той е и преводач на произведения от световната литература, сред които творби на Николай Гогол, Карло Голдони, Нийл Саймън и Душан Ковачевич.
Международната му известност идва най-вече с пиесата „Методът Грьонхолм“ – творба, която е поставяна в множество държави и се превръща в едно от най-успешните съвременни театрални заглавия. В драматургията му често се срещат теми като самотата, стремежът към успех, отношенията между хората и скритите пластове на човешкото поведение.
Сред неговите произведения са „Верига от думи“, отличена с наградата „Борн“ за театър през 1995 г., „Дакота“, носител на наградата „Игнази Иглесиас“, „Гауди“ – мюзикъл в съавторство с Алберт Гиноварт, както и по-новите пиеси „Карнавал“, „Канкун“, „Бурунданга“ и „Кредитът“.
Българската публика познава добре творчеството на Жорди Галсеран чрез редица сценични реализации на негови пиеси. „Разговори с мама“ обаче се появява за първи път на българска сцена и предлага нова среща с един от най-деликатните му и човешки текстове.
История, която остава
„Разговори с мама“ не е просто разказ за отношенията между майка и син. Това е история за времето, което променя хората, но не може да заличи обичта. За думите, които понякога казваме твърде късно, за спомените, които ни връщат към най-чистите моменти от детството, и за онези малки жестове, които остават завинаги. Защото понякога най-големите чудеса започват с най-малките неща.
