Тази година общо 58 567 ученици са се явили на Националното външно оценяване по БЕЛ, като средният им резултат е 53,63 точки от 100. Явилите се по математика са малко по-малко – 58 349, въпреки че и двата изпита са задължителни. Средната оценка както обикновено е значително по-ниска – 35,32 точки.
Общините с най-високи резултати по БЕЛ са Борино (70,5 точки), Варна (67,88 точки), Неделино (66,47 точки), Златоград (66,17 точки) и Столична (65,31 точки), отчитат от Института за пазарна икономика. На сравнително високи позиции се нареждат големите областни центрове, при които по-високата конкуренция между училищата и наличието на повече ресурси допринасят за по-високо качество на образованието.
Най-добре се представят много малки общини, отчасти понеже всеки ученик има много голяма тежест за крайната средна оценка; при тях обаче има и значителни разлики в постиженията между отделните години, именно заради голямото влияние на отделните ученици. Така няколко много добри представяния биха могли да изпратят дадена община на върха на класацията, а няколко много слаби – в дъното. Най-малко точки по БЕЛ са получили учениците от Ново село (9,19), Макреш (10), Чупрене и Маджарово (12,80) и Невестинo (16,23), които са сред общините с най-малко явили се ученици.
Резултатите по математика наподобяват тези по български по това, че най-горе и най-долу в класацията се намират много малките общини, а големите областни центрове се представят сравнително добре. На челна позиция отново се нарежда община Борино с 64,03 точки, следвана от Баните (61,23), Златоград (54,24), Варна (50,08) и Ценово (49,21). Столична община заема седмо място с 47,33 точки.
Най-долу в класацията по математика се нареждат Георги Дамяново (9 точки), Борово (9,02), Якимово (9,96), Ковачевци (10) и Трън (10,97), като в нито една от тези общини не са се явили повече от 30 ученици. Доколкото може да се говори за клъстери с относително високи резултати по математика, такива са видими в общините в област Смолян, която се характеризира с особено добре развита система на училищно образование, както и в Средногорието.
За разлика от предишни години, през учебната 2021/22 няма публикувана официална скала за приравняване на точките на външното оценяване към стандартната шестобална система. Ако ползваме обаче въведеният нов стандарт за оценка на зрелостните изпити след 12-ти клас и външното оценяване след четвърти, то за учениците биха били нужни 30 точки, за получат оценка Среден (3) и съответно да преминат успешно външното оценяване.
Средната оценка на изпита по БЕЛ в 52 общини попада под този праг, докато при математиката резултатите на цели 181 общини не биха достигнали за тройка. Такова приравняване прави съвсем видим проблемът, че в над две трети от общините в страната подготовката по математика е недостатъчна и средният резултат на явилите се ученици в тях не стига за постигане на среден успех над Слаб (2). Ако пък приложим скалата от предишното външно оценяване, което залага значително по-нисък критерий, то под чертата по БЕЛ биха останали 4 общини, но по математика – цели 29.
Резултатите са повод за сериозно притеснение. Те говорят за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища, които постигат много високи резултати – не само на националните изпити, но и на международните олимпиади. Извън тях обаче качеството спада много рязко, оттам намалява и броят на учениците, които впоследствие са в състояние да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка по математика.
От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли, най-вече в сферата на ИКТ и по-високия сегмент на индустриалното производство, които са и сред основните двигатели на растежа в страната в последното десетилетие. Преодоляването на тези неравенства и съответно подобряването на масовото качество на образованието по математика ще е сред най-сериозните предизвикателства пред бъдещото управление.
