Славчо Николов е член на БТР и „Фондацията“. Сред най-популярните му песни са „Елмаз и стъкло“, „Цвете от Луната“ и “Няма връщане назад”. Пред kmeta.bg известният китарист и композитор разказа за предстоящите си изяви, както и за необходимостта да се развива и да въдпитава добър вкус.
– Последната изява на „Фондацията“ беше в края на миналата година. Кога отново ще зарадвате феновете си?
– Следващият ни концерт ще бъде на 31 март, в зала 1 на НДК. Той е част от проекта „Фондацията представя големите български рок гласове“. Специални гости ще бъдат Наско Пенев от БТР, Звезди Керемедчиев от „Ахат“ и Славин Славчев, познат като победител от два големи телевизионни формата – „Х фактор“ и „Като две капки вода“. Ще представим обогатен репертоар, с по – рок стилистика, защото искаме да покажем приноса на тези хора към музиката в България. Билетите вече са пуснати в продажба.
На 11 февруари в Sofia live club с БТР ще представим на клубна сцена последния ни албум – „Пъзел“. Това ще бъде първият концерт на групата за тази година.
– „Пъзел“ звучи малко по-твърдо. Такъв ли е стила на целия албум?
– Последните ни два албума звучат доста по-твърдо – и „Пъзел“, и „Невидими стени“, който беше издаден през 2018 година. В новия обаче сме включили и балади, които са запазена марка на групата. „Пъзел“ съдържа 10 нови песни. Много сме горди, защото това ни е 13-ти студиен албум. Той вече се радва на много добър прием от публиката. Вторият сингъл „Не за мен“ е направен съвместно с гласовете на „Щурците“ – Кирил Маречков и Валди Тотев.
– Радва ли се на успех този тип музика и сред младите хора?
– Страшно много младежи идват да ни слушат. Говоря и за двете групи – и за „Фондацията“, и за БТР. Това много ме радва. Рок музика ще продължава да има. Моят приятел Иван Лечев казва: „Аз откакто се помня, от 40 години все го погребват тоя рок, а той все си е жив и здрав“. На концертите ни има много деца и тийнеджъри с родителите си. Изпращат ни на Фейсбук страниците – на Фондацията, и на БТР, клипове как малките пеят нашите песни. Разказват ни, че по цял ден ги въртят. И това наистина е страхотно!
– Работите ли и с млади музиканти?
– В момента работя усилено с млади хора. Музикален продуцент съм на новия албум на трио VIVA. Текстовете са дело на дъщеря ми – Яна Николова. Албумът трябва да излезе през есента. Той е много разнообразен като стилистика. Държах да покажа всички страни на момичетата. Те могат да пеят както балади, така и трап хаус – едно завръщане към евро диското. Надявам се хората да го слушат целия, а не само отделни песни. Обичам да правя албуми, в които всяка песен има своята стойност, а не са просто пълнеж.
– Как се чувствате, когато работите с тези млади хора?
– Прекрасно, защото те ме провокират да правя музика, която иначе не бих създал. Това ме обогатява и ми дава друг поглед. Много съм щастлив от съвместната ни работа. Има голям брой талантливи млади изпълнители. Като гледам форматите – певците са страхотни. Проблемът е, че те си остават само с тези изяви – във форматите. След това нямат развитие. Не създават собствени песни. В най-добрия случай успяват да стигнат до пиано баровете, където изпълняват парчета на други музиканти. Това е загуба на талант.
– Какво може да се промени, за да получат по-широко поле за изява?
– Няма музикални продуценти в България. Има една единствена музикална къща, която работи добре и създава нова музика. Това не е хубаво, защото няма конкуренция.
– Каква е причината да няма други? Не се ли печели достатъчно?
– Бизнес ориентираните хора не намират смисъл да инвестират в музика. Но смисъл има не само в парите, а и в това да възпитаваме добър вкус. Не всичко трябва да е бизнес, трябва да има и душа. Аз правя всичко за душата си и затова да се развивам и да вървя напред. Добре, че има и млади нахъсани хора, които също споделят моите виждания.
