На 7 май нашите колеги в радиото и телевизията отбелязват своя професионален празник! Честити да сте! Никога не губете посланията и силата на гласа си!
За първи път Международния ден на радиото е отбелязан през 1945 г. като Ден на радиото. От 1968 г. се чества като Ден на радиото и телевизията.
Радиото се определя за най-интимната медия. То е с нас, когато сме на път, музиката в неговия ефир споделя часове, в които просто искаме да отпуснем, да сготвим, да пооправим дома си, да отворим широко прозорците. Освен да ни развлича, радиото ни и информира с новинарските си блокове и предавания. С директната си комуникация водещите се превръщат в близки приятели на слушателите си.
Според британския журналист Боб Едуардс слушателите на радиото поглъщат всичко.
На 7 май 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите “Хайнрих Херц”, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.
Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, “която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
