Гражданите на София купуват повече книги през тази година спрямо предишните две, поради което естествено намаляват посещенията в библиотеките. Увеличава се интересът към галериите, като най-голям интерес предизвикват временните експозиции. От 2022 г. до 2024 г. броят на тези, които са посетили изложба 1-3 пъти годишно, се е увеличил от 37 на 47%. Това показват данните от Националното представително социологическо изследване “Достъп до култура” в Столична община.
Изследването е извършила “Алфа рисърч” по инициатива на “Фабрика за идеи”, Обсерватория по икономика на културата и Асоциация за развитие на София. То се прави за трета поредна година и демонстрира различни тенденции в потреблението на културата от страна на софиянците в периода 2022 – 2024 г.
“Драстично през този кратък период е спаднало ходенето на кино – от 45,9% до 27,3%. Посещенията на театър също са надолу, макар и по-малко, от 45,6% до 33,5%”, съобщи Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата.
Наблюдава се спад на интереса на столичани и към фестивалите и съборите. 61,3% от тях са посочили, че нито веднъж не са посетили такова мероприятие през годината.
24,7% от гражданите на София не са прочели нито една книга, спрямо драматичните 43 на сто средно за страната. Над 75% от респондентите са посочили, че четат редовно. Като изключим четенето, резултатите за столицата не са много по-цветущи от националните, които бяха оповестени от екипа преди месец. 43% от българите не са прочели книга през 2024 г. Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито веднъж. Това сочат данните от представителното социологическо изследване “Достъп до култура”, обхващащо над 1000 души. Те бяха изнесени в “Гьоте институт”.
48,8% са отбелязали, че не са посетили театър, концерт и опера, защото е скъпо и не могат да си го позволят. На второ място, с 29,3%, като причина е посочена липса на време. Отговор “Разочаровах се при предишно посещение” е посочен от над 17% и се наблюдава покачване в сравнение с 2022 г, когато тази опция е била посочена само от 6%.
На въпрос “При какви условия бихте посещавали повече културни събития” над 70% от участниците в допитването са отговорили, че биха го направили, ако разполагат с повече пари. Процентът се е покачил от 2022 г., когато е бил 62,9%. 73% са отговорили, че биха предпочели да посещават театър, а 61% биха отишли на кино, ако имат възможност, става ясно от изнесените данни.
Организаторите отправят и препоръки за повишаване достъпа и интереса на българите към култура на национално ниво. Сред тях са въвеждане на културен паспорт от 6 до 26-годишна възраст. За това биха били необходими около 1,3 милиона лева, като за Столична община средствата са 26 милиона, което е непосилно за бюджета на Столична община, отбеляза Диана Андреева-Попйорданова.
Сред предложенията са и въвеждане на ваучери за по 100 лв. на дете на годишна база, което би струвало 130 млн. лв всяка фискална година. Сред препоръките на екипа са още организирането на културни събития от държавни, общински, частни и неправителствени организации, въвеждане на диференцирана ценова политика за пенсионери, ученици и студенти, за социални групи с ниски доходи и трайно безработни, както и ваучерна система за транспорт за участие в културни дейности, посочи още Диана Андреева-Попйорданова.
Екипът показа и предложение за бюджетен вариант за мобилно кино – големи тирове, пригодени за прожекции навсякъде и при всякакви климатични условия.
