На 3 април 1879 г. София официално се превръща в новата българска столица.
Учредителното събрание (първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година) обявява София за столица на Княжеството.
Това се случва по предложение на проф. Марин Дринов. Според професор Дринов предимствата на София за столичен град са това, че се намира в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се разположен в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Така София става столица и посреща избирането си за главен град на княжеството с 11 694 жители, две училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния му център.
За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел “България”, Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище “Славянска беседа”, сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг.
През 1891 г., по проект на главния архитект на София Антонин Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода. 
