Има голям ръст на неравенството в последните десет години у нас. Изводът е на Института за пазарна икономика (ИПИ). “Основен фактор за задълбочаването на тази негативна тенденция е неефективността на социалните плащания”, обясниха пред kmeta.bg от Института. Получаването на такива – пенсии и социални помощи, влияят позитивно върху качеството на живот на най-маргиналните групи с най-ниски доходи, но не и в общ план. ннан
Това, което се забелязва през последните няколко години е изместване на доходите на домакинствата над линията на бедност. Най-ниска положителна динамика по този фактор има при пенсионерите. “Социалните трансфери имат много малък ефект. Фокусът, който поставяме именно върху социалните плащания, бе подкрепен именно от пандемията. Реторичен бе отговорът дали в ситуация на криза социалните плащания имат ефект“, каза Петър Ганев от ИПИ.
Ръстът на социалните плащания е 7% за миналата година, като по пера рекорд с 19% бележат целевите помощи за отопление. Почти без промяна са разходите за лечение и диагностика, например, и то по време на пандемия и безпрецедентната ситуация в икономически и здравен план.
“Така са направени социалните програми, че дори и в такава криза те не реагират – не се увеличават нито разходите, нито получателите. При този стрес тест видяхме, че тези системи са неадекватни. Много хора останаха рязко без доход, без да могат да се възползват от тях”, отчитат от ИПИ.
Икономистите регистрират дълбока неефективност в сферата на социалните услуги – има огромен брой чакащи за базисни услуги, най-вече в сферата на грижата за стари хора и хора с увреждания, въпреки, че 19,5 хиляди места са вакантни във всички институции, а чакащите са около 11 хиляди.
28 милиона лева са социалните помощи, базиращи се на доходите на домакинствата, а не по общо основание, а средномесечният им размер варира основно около 20-30 лева, което е абсурдно ниско на фона на 50 милиарда публични разходи.
Данните сочат, че през последните години разликата между доходите на най-богатите и най-бедните у нас е достигнала 8 пъти и е най-голямата в ЕС.
Според Петър Ганев трябва да има мерки конкретно в направленията, където има ефективност, най-вече в мерките, базирани на доходите, а не да се наливат пари в безсмислени социални политики.
