Две непосредствени цели очертава властта по отношение на санирането – успешно начало на втори етап на програмата с 20% самоучастие и максимално бързо стартиране на постоянно действаща програма, която да даде възможност на бизнеса и гражданите да се включат в процеса. Участие в среща по темата в София взеха министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, заместник-министрите на енергетиката и регионалното развитие и благоустройството Ива Петрова и Ангелина Бонева, Радослав Рибарски, член на парламентарната Комисия по енергетика, изпълнителният директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), международни и български експерти в областта, представители на бизнеса.
“Спорадичност” и “частичност”
С тези думи бяха определени от МРРБ основните проблеми, свързани с програмите за подпомагане на сградното обновяване. В своето изказване Ангелина Бонева обърна внимание, че през годините липсва устойчивост по отношение на програмите за обновяване на жилищните сгради. Вече над 10 г. се предлагат само програми с европейско и национално финансиране, предвиждащи 100% предоставяне на БФП и насочени само към многофамилните жилищни сгради. От друга страна, над 5 г. се предлага 100% заем, насочен към обновяване на еднофамилните сгради, но за него липсва интерес.
Според МРРБ работещият модел за обновяване на жилищния сграден фонд следва да включва комбинация от безвъзмездна финансова помощ и частно финансиране, с насоченост на публичната подкрепа основно към нуждаещите се, а не към всички обитатели. Бонева обърна внимание, че до 2026 г. следва да бъдат разработени механизми и програми за подпомагане на енергийно бедните домакинства, които да заработят от 2026 г. със средства от Социалния фонд за климата. Подпомагането на енергийно бедните да обновят жилищата си ще бъде основен инструмент за борба с енергийната бедност, като за останалите граждани се очаква да се осигури лесен достъп до възвращаемо финансиране или до друг вид подкрепа (напр. ЕСКО).
Национален декарбонизационен фонд
В рамките на събитието стана ясно, че в момента министерството на енергетиката подготвя проект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, който следва да осигури трансформацията на Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” в “Национален декарбонизационен фонд”.
Той ще комбинира финансови инструменти за допълване на съществуващите мерки и ще предлага опростена оперативна структура, лесно достъпна и постоянно отворена за всички потенциални кандидати. Фондът ще управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съобразно приоритетите, заложени в Стратегията за устойчиво енергийно развитие, в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.
Фондът ще сключва споразумения с финансови посредници за съвместно разработване и прилагане на финансови инструменти за целево финансиране на проекти.
Институционален капацитет
На събитието бяха поставени и въпросите за създаване на институционален капацитет за интегрирано управление на енергийните политики, който да гарантира насочване на публичния ресурс в областите с най-големи потребности.
Разгледани бяха и два от ключовите инструменти за прилагане на политиките: концепцията за интелигентни сгради и свързаните с нея инструменти за сертифициране, които придобиват все по-голямо значение за банковия сектор, както и професионалното управление на сградните фондове, което запазва и повишава икономическата им стойност.
