През април тази година в Закона за управление на отпадъците бе прието изменение, което регламентира оползотворяването на текстил и обувки в България. Това доведе до задължението на производителите на текстил да осигурят неговото оползотворяване и рециклиране или така наречената „Разширена отговорност на производителя“.
Това се извършва чрез създаването на система за събиране на стар текстил и обувки, както и неговото последващо оползотворяване чрез: сепариране на дрехи, годни за повторна употреба; рециклиране до материали, годни за влагане в производството и изгаряне за оползотворяване на енергията.
Финансирането на тази система се извършва, като се задължават тези, които пускат на пазара текстил и обувки (производители, дистрибутори, вносители) да платят продуктова (еко) такса.
Продуктовата такса може да се плати както и на държавното предприятие ПУДООС, така и на Организации по оползотворяване на текстил и обувки, които тепърва ще се създават.
От своя страна Организациите по оползотворяване трябва да организира системата за събиране и оползотворяване на текстил с парите от получените продуктови такси.
В Закона за управление на отпадъците се въведе изискване кметовете на Общините задължително да сключат договор с Организация по оползотворяване на текстил и обувки.
Това се наложи с цел намаляване количеството на текстилните отпадъци, които се изхвърлят на сметищата (в момента те са около 4% от общите отпадъци).
Всяка Община може да сключи договор само с една Организация по оползотворяване на текстил и обувки.
Общините над 300 000 жители са сключват договори чрез районните кметове, ако имат районно разпределение.
От своя страна, Организацията по оползотворяване има задължението да постави по един контейнер на всеки 10 000 жители, в които те могат да изхвърлят непотребни дрехи и обувки.
Много от Общините имат сключени договори със събирачи на текстил, които са сложили контейнери за събиране на текстил, който текстил в момента не се рециклира, както са изискванията на Закона, а се използва за бизнес с дрехи втора употреба, а това, което не е годно за повторна употреба се изгаря в различни заводи.
Въпреки, че те имат сключени договори със събирачи на текстил и те вече са сложили контейнери на територията на Общината, това не освобождава кмета от задължението да сключи договор с Организация по оползотворяване на текстил и обувки.
„В България имаме около 200 контейнера специално за дрехи. Миналата година събрахме около 1700 тона текстилни отпадъци. В 12 общини имаме подписани договори, начело със Столична община. Проблемът е, че съдържанието на материалът е с много ниско качество, не е като Западно-европейския. Отделни фирми вече 2-3 години пилотно поставят контейнери. Целта е да опипаме почвата, да видим как стоят нещата. Целта е с навлизането на новите текстилни програми и промените в закона, които ще дадат възможност за събиране на дрехи от текстил благодарение на разширената отговорност на производителя”, обясни Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
