24 май е един от най-светлите ни национални празници – Ден на българската азбука, просвета и култура. Ден на писмеността ни и на словото – символи на силата, непоклатимостта и устрема на българския дух и на непреходната ни национална идентичност.
Българската азбука е неоспорим принос на средновековна България в световната цивилизация. Повод за гордост и самочувствие е, че именно тя свързва толкова много народи с духовната сила на писмеността, с българските букви, отразяващи нашия неповторим културен код, мъдростта, опита и знанието на нашия народ, трупани през вековете.
Безспорна е и ролята на писмеността и словото за запазването на българската държавност, за нейното отстояване в преломни исторически моменти и за утвърждаването й през вековете.
Българската азбука е най-великото обещание за вечност, за безсмъртие на нашата нация. Тя ни дава надежда, че народът и държавата ни, освен славно минало, ще имат и славно бъдеще, че българската книжовност и неповторимото ни културно наследство ще пребъдат.
Затова в свят, в който се размиват културни граници и идентичности, ние сме длъжни да се борим за книжовност и просвета, за нашия език и за съхранението на националния ни облик.
