14 кв.м. за 13 души – толкова голям е бункерът на семейство Цуркинден от Фрибург. В Швейцария почти всяка къща, строена след Втората световна война, е оборудвана с личен бункер, пише Deutsche Welle.
В дома на семейство Цуркинден близо до Фрибург цари идилия. Лилиан Цуркинден прави кафе и си играе с пудела Мерлин. В същото време синът ѝ Франсоа любезно ни показва бункера им в подземието на модерната двуфамилна къща.
“Тук е бронираната врата, която тежи почти тон. “Тя се монтира по време на строежа, но в началото е само стоманена рамка, в която по-късно се излива и бетон”, обяснява той.
Бронираната врата се затваря с два тежки лоста. Към нея са прикачени един огромен жълт гаечен ключ и едно устройство, с чиято помощ вратата трябва да може да се отвори сантиметър по сантиметър – в случай че отломки блокират изхода след атака.
Бункерът на семейство Цуркинден е голям около 14 кв.м. и побира 13 души, които при нужда могат да прекарат там до две седмици. Освен многоетажни лагерни легла, швейцарският закон изисква във всеки бункер да има и тоалетна и вентилация.
Доскоро в бункера са складирали картофи
Бункери като този на семейство Цуркинден има в почти всички швейцарски къщи, строени след Втората световна война. Преди е било задължително да се строят, без значение колко голям е имотът. Убежищата са предназначени да пазят хората – от всякакви оръжия, включително от биологични. В страната има над 9 милиона бункера – повече отколкото са жителите на Швейцария.
Днес частните домакинства са задължени да планират бункери само в по-големи нови сгради – освен ако в региона няма достатъчно бункери. Специални фирми редовно проверяват дали бомбоубежищата все още функционират, казва Кристоф Флюри, заместник-директор на Федералната служба за гражданска защита.
“Хората, които не са длъжни да строят бункер и нямат личен такъв, плащат вместо това специална такса за място в бомбоубежище, която се използва за поддръжката на бункерите.”
Това, че швейцарците използват бункерите си като изби, в които складират вино, мармалад или ски оборудване не е никакъв проблем, казва Флюри.
“Правилото гласи: бункерът трябва да може да бъде изпразнен и подготвен в рамките на 5 дни – с местата за спане и всичко друго, от което има нужда.”
Подземието като място за живеене
Историчката Силвия Бергер Зиаудин от Университета в Берн също има детски спомени за бункера като складово помещение: тя все още си спомня как майка ѝ редовно я изпращала до бункера през 1980-те години, за да вземе оттам сладко или картофи. Често си задавала въпроса какво ли би било,ако се наложи да иде в убежището в случай на ядрена война.
“Тези бомбоубежища са свързани от самото начало с опита ни и разбиранията ни, които са изградени по време на Втората световна война и след нея”, уточнява тя.
Бергер Зиаудин обяснява, че за много швейцарци слизането под земята в технологично отношение е нещо напълно естествено – не на последно място и поради включването на тунели в гражданското строителство.
“Подземията тук са пригодени като нормално място за пребиваване.”
Строежът и поддръжката на бункерите са скъпи, затова и през последните десетилетия много швейцарци се чудеха има ли смисъл за ги запазят. Мнозина си задаваха въпроса: какъв е смисълът да преживея ядрена катастрофа в бункер, щом светът, в който искам да живея, ще е изчезнал?
От началото на войната в Украйна обаче много швейцарци са щастливи, че имат бункер. 87-годишната Лилиан Цуркинден също е доволна, че ако се случи най-лошото, ще може да потърси убежище в личния си бункер.
“Надявам се да не ми се налага да го ползвам. Но знам, че имам сигурно място, на което мога да се скрия.”.
Източник: Deutsche Welle
