Представете си мястото, в което искате да живеете, превърнете това в мечта и включете всички хора, които искат да я сбъднат. Това послание отправи към Община Перник и българските въглищни региони Жан-Франсоа Карон, кмет на Лос ан Гоел, превърнал се в емблема на успешната икономическа, социална, енергийна и екологична трансформация във Франция. На 9 юни той сподели уроците от своята 30-годишна практика със колегата си Станислав Владимиров от Перник — град, чието бурно развитие в миналото е дълбоко свързано с въглищната индустрия, а настоящето — с наследството от замърсяване, нарушени терени и порочни икономически зависимости.
Срещата се състоя онлайн по инициатива на „Грийнпийс” – България, Посолството на Франция и Националното сдружение на общините в Република България. Участваха и представители на общини от регионите, зависими от въглищата като Кюстендил и Стара Загора, както и експерти от други общини с интерес към иновативните подходи за развитие.
В период, когато България работи по Териториалните планове за справедлив преход и планира инвестициите за възстановяване от кризата от COVID-19, опитът на кметове и общини като Жан-Франсоа Карон и град Лoс ан Гоел, превърнал се в символ на устойчивото развитие с демократичното участие на гражданите, могат да бъдат ценен източник на идеи и вдъхновение и в българския контекст.
Като кмет на община Лoс ан Гоел във въглищния регион Па дьо Кале в Северна Франция Жан-Франсоа Карон е преизбиран четири пъти с над 80 на сто подкрепа. Това не е случайно — след закриването на рудниците за добив на въглища през 80-те години на XX век тежките екологични и социални щети са наследството, с което управата и жителите на региона трябва да се справят. Лoс ан Гоел е малък град със 7000 жители и преминава през същите процеси, които са болезнено познати на много от общините в България — безработица, обезлюдяване, липса на перспектива.
Изправен пред това огромно предизвикателство, градът поема по най-амбициозния възможен път. Благодарение на визията за производство на енергия от възобновяеми източници, устойчиво земеделие и богат културен живот — всичко това с широко гражданско участие, Лoс ан Гоел днес е пример за трансформация. Успешният модел на промяна на енергията се реализира с уважение към културното наследство от индустриалното минало и затова може да бъде полезен източник на идеи и добри практики с активното участие на общините и гражданите.
„При нас преходът получи висока подкрепа, защото потърси решения на най-належащите проблеми на хората. Качеството на питейната вода беше много лошо. Създадохме система за събиране на дъждовната вода и сега освен че имаме чист ресурс, почти не плащаме сметки. Повишихме енергийната ефективност на сградите и сега гражданите плащат много по-малки сметки за електричество и отопление. Работихме с католическата общност в града и инсталирахме соларна система на покрива на църквата. Важно е всеки, който иска да участва, да получи възможност да се включи. Силата на общността е в основата на нашия успех”, каза кметът Жан-Франсоа Карон.
„За Перник трансформацията е възможност да намерим дългосрочно решение на един от най-сериозните проблеми на града — замърсяването на въздуха. Другата голяма възможност е да създадем икономическа зона за екологично ориентирани стопански дейности. Ще се стремим да постигнем това чрез Плана за справедлив преход и финансирането по Европейския зелен пакт”, подчерта кметът на Перник Станислав Владимиров.
Завещанието на въглищната индустрия — част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, компании за иновации в сградите на някогашното въгледобивно предприятие, производство на ток от соларна инсталация на покрива на църквата, енергийни кооперативи, насърчаване на органичното земеделие, екостроителство на жилищни сгради, състезания по бягане по хълмовете от шлака от въгледобивната индустрия, възстановяване на биоразнообразието след два века въгледобив – това са само част от успехите на трансформацията на Лос ан Гоел. Докато всеки регион има нужда от индивидуален подход според собствените си особености, добрите примери и практики могат да послужат като ценен опит в планирането и осъществяването на справедлив преход към диверсифицирана икономика с мисъл за хората и с грижа за околната среда.
