Преподавателите в държавните висши училища протестират срещу неизпълнените обещания на правителството за увеличение на техните възнаграждения. Независимо че правителството скоростно одобри отпускането на 39-те милиона лева, планирани още в началото на годината за ръст на заплатите в държавните ВУЗ, че и още 12 млн. лв. след това, разбирателство все още не е постигнато.
“Висшето образование в България, особено публичното такова, е общоизвестно с няколко отчетливи характеристики – то е масово, посредствено и евтино”, коментира темата Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ). Масово е, тъй като последният план прием предвижда почти толкова места, колкото са завършилите средно образование ученици. Посредствено е, тъй като на фона на съществуващите 51 ВУЗ в България нито един не преминава в категория топ 500 университета в която и да била международна класация. И е евтино, защото средната годишна такса за обучение на студентите е много малко над месечната минимална работна заплата за страната в момента.
В университетите у нас са заети около 21 хиляди преподаватели. Техният брой се запазва относително стабилен през последните няколко години. “Задържането на броя преподаватели на фона на постепенно намаляващия брой студенти е неумолимо свързан и със затруднения за висшите училища да осигуряват добри възнаграждения, а и да ги увеличават във времето”, отчита Георгиева. Студентите намаляват поради различни причини – демографски, резултати в средното образование, все по-силна конкуренция от европейски университети, водещи до емиграция на студенти и т.н. По този начин пред държавното висше образование, което е силно зависимо от публично финансиране, винаги ще стои въпросът как да се справи с намаляващия приток на финансов ресурс.
“Данните сочат и че държавните висши училища са се превърнали във формално продължение на средното образование. Те отделят под 3% от разходите си за наука и научни изследвания, въпреки предполагаемо близката връзки между наука и висше образование. Това показва, че извършването на научна дейност и научни изследвания е в периферията на целите, заниманията и отделените ресурси на висшите училища. Без истинска и качествена наука обаче е много трудно да се привличат талантливи и амбициозни студенти и да се поддържа и развива преподавателският състав”, обръща внимание експертът на ИПИ.
И добавя, че системата на управление и финансиране на висше образование може да спечели от промяна в поне няколко направления, които да доведат до повишаване на качеството на услугата:
– Постепенно оттегляне на държавата от плащането на услугата и стимулиране на университетите да прехвърлят тежестта върху ползвателите й – студентите и техните семейства. Този механизъм ще работи в съчетание с инструменти за публично финансиране на обучението на ограничен кръг от студенти с изявени способности, но със затруднения сами да покриват разходите си.
– Подобряване на системите за акредитация на висшите училища и оценяване на техните резултати. В основата на тази система следва да е рейтинговата система на висшите училища и подкрепа за независима акредитационна институция.
– Консолидиране на системата от висши училища у нас. След провала на опитите за доброволно сливане на университети преди две години и крайно отрицателното отношение към административно закриване на ВУЗ-ве у нас, възможностите за такава консолидация са силно ограничени. Концентрацията на висши училища обаче ще позволи по-адекватно заплащане на труда на преподавателите в тях и на дейността им извън обучението на студенти.
