До 2050 г. България може да има месеци с температури над 30 градуса и повече от 40 нощи, когато температурата остава над 20 градуса, което значително увеличава топлинните удари и топлинния стрес. Това са част от заключенията от доклад на природозащитната организация WWF България и фондация “Конрад Аденауер”, предаде БТА.
България е една от страните в Европа, които ще бъдат сериозно засегнати от въздействието на глобалното затопляне с над 1,5 градуса по Целзий. Според настоящите прогнози за емисиите, България ще се затопли с 4,4 градуса до 2100 г.
Според доклада България се намира на климатичен кръстопът. Валежите у нас ще намалеят с повече от 20 процента, застрашавайки водоснабдяването на градовете и селското стопанство. Добивите от пшеница и царевица в страната ни ще намалеят с една пета. До 2090 г. тежки летни засушавания ще се случват всяка година, докато наводненията – веднъж на всеки 50 години – могат да се увеличат четири пъти, посочи Дянков, който цитира заключенията от доклада.
Повече от 1,2 градуса на глобално затопляне още от прединдустриалния период, вече сериозно натоварват хранителните и водните ресурси, производителността и търговията, националната сигурност и работните места, образователните, кариерните и здравните перспективи пред младите хора в България, ЕС и света. Научните анализи показват, че затоплянето само 1, 5 до 2 градуса по Целзий би означавало, че между 700 милиона и 2 милиарда души могат да бъдат изложени на екстремна топлина, подобно на екстремната гореща вълна през юни 2021 г. в Канада и САЩ. Това би повишило рисковете от катастрофални наводнения, като тези в Германия през юли 2021 г., тъй като по-топлият въздух може да задържи повече влага и по-дългите сухи периоди могат да бъдат последвани от разрушителни дъждове, съобщи Апостол Дянков. България ще бъде засегната и за да избегнем най-лошите въздействия, имаме нужда от наука и образование, политика и регулация, бизнес и иновации, посочи Дянков.
За преодоляването на климатичните предизвикателства Миля Димитрова от екипа на доклада отбеляза, че редица сектори като транспорт, земеделие, икономика трябва да се трансформират. Българският бизнес трябва значително да увеличи инвестициите си в слънчева енергия и други възобновяеми източници на електроенергия, автопаркове с нулеви емисии и нулеви или дори положителни енергийни и офис сгради. Всяка една от тези инвестиции ще помогне на бизнеса да спестява разходи и да генерира приходи, посочи Димитрова. Според доклада България има най-голямата енергийна интензивност от всяка страна-членка на ЕС, като използва почти 400 килограма петролен еквивалент за всеки 100 евро, генерирани от нейната икономика.
За да бъде превърната България в климатично неутрална икономика до 2050 г., трябва да бъдат решени три предизвикателства – производство и използване на възобновяема енергия; повторно използване и рециклиране на суровини и продукти; регенериране на естествените екосистеми.
От юли 2020 г. българският бизнес може да закупи 100 процента възобновяема енергия на Независимата българска енергийна борса, посочи Димитрова. По думите й това е разумно, защото с нарастващите разходи за ел.енергия, възобновяемите източници на енергия – вятърна и слънчева – стават най-евтините източници дори в България, въпреки че предлагането е ограничено.
Ако цените на изкопаемия газ продължат да се покачват, повече фирми ще предпочетат зеленото електричество за топлина и електроенергия, каза Димитрова. Тя допълни, че достъпни и изгодни кредитни линии за инвестиции във възобновяема енергия от фирми и домакинства ще се предлагат от ЕС и търговските банки. През септември 2021 г. Българската банка за развитие започна да отпуска заеми на микро- и малки компании, покриващи до 95 на сто от инвестицията във фотоволтаични централи, каза още тя, цитирайки заключенията от доклада.
