Климатът се променя и са необходими действия. По-голямата част от българите са наясно, че трябва да се вземат мерки.
Това мнение изразиха Петър Витанов, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, и Евелина Славкова от изследователски център „Тренд“. Двамата участваха в брифинг на тема „Нагласи и предизвикателства при реализиране на европейския зелен пакт“.
„Зелената трансформация представлява едно от най-големите предизвикателства за целия глобален свят. Идеята ни беше да разберем нагласата на българите. Климатичните промени са тема №1 в Европа. Що се отнася до климата, хората имат отговорен поглед“, обясни Витанов.
„Искаме да поставим темата в обществото. Нашият екип смята, че това е сред най-големите проблеми за хората. Искаме този въпрос да бъде адресиран до правилното място. Искаме да подтикнем политическите партии да вкарат в своите програми този проблем.
В Европа навсякъде темата е водеща, а тук отсъства. Ние търсим публичност, но и експертиза. Тази експертиза липсва в държавата. Това е възможност да провокирам всяко едно правителство на власт, да наложи този въпрос в приоритетите си. Търсим дебат с всички. Една от темите е премахване на старите автомобили и налагането на електрически.
Това на първи поглед излиза по-скъпо, но ако бъде наложен този пазар у нас бързо, ще последва и пазар на електроавтомобили втора ръка, което ще е от голяма полза. Но не се прави нищо и по-този въпрос“, допълни той.
„Темата с климатичните промени често се пренебрегва, но е една от най-важните за хората. Българското общество обаче има мнение по този проблем. 78% от българите са на мнение, че климатът се променя. 50% смятат, че това се дължи на както на естествени процеси, така и на човешката дейност. Като цяло младите и по-образованите хора са по-ангажирани с тези въпроси. Почти половината анкетирани (47%) не смятат, че българските политици предприемат адекватни действия за реализиране на Европейската зелена сделка. Като голяма част от нашето общество не е достатъчно запознато с този въпрос, като има хронично недоверие към политиците“, разкри от своя страна Славкова.
Какво е Европейският зелен пакт? На 14 юли Европейската комисия прие набор от предложения, в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата с 1990 г. Постигането на подобно намаление на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. и за осъществяването на практика на Европейския зелен пакт. Това включва – чист въздух, вода, здрава почва, биоразнообразие; здравословна храна; повече обществен транспорт; чиста енергия; рециклирани или ремонтирани продукти, които могат да се използват многократно.
