Едно време десетки теснолинейки кръстосваха България, помагайки за свързването на малки села с важни търговски градове. След падането на комунизма, пътниците намаляха, тъй като голям брой селяни мигрираха от провинцията в търсене на препитание. Тъй като страната ни страда от икономическа криза от години, Българските национални железници не инвестират в теснолинейките.
Днес Родопската теснолинейка е последната по рода си в страната. Но съществуването й е застрашено, а опитите й за спасение стават все повече. “В един момент условията на релсите бяха толкова ужасни, че влакът се движеше изключително бавно. Можете да вървите до него със същата скорост или по-бързо“, разказва 27-годишният Ивайло Механджиев, член на групата “За теснолинейката” пред изданието The New York Times.
Пътуването отнема около пет часа и струва 6,60 лева, което е около $4. Саби Джикова използва Родопската теснолинейка – пълни с бутилки мляко раница и ръчно изработена чанта, мята ги през рамо и се отправя по неасфалтирания път към близката гара. Това е нейният начин на живот и препитание от 20 години. Саби и семейството й са част от малка общност от помаци, българоезични мюсюлмани, които живеят вече десетки години в отдалечен планински район на страната. Както и другите в нейното село, тя притежава няколко крави, които дои всеки ден, а след това продава млякото.
Саби извървява пътя от своето село Абланица до близката гара Цветино, където след това малкото влакче я носи около 30 минути до пазара на Велинград. Там ходи от къща на къща, разнасяйки бутилки прясно мляко. Други абланичанки също продават своите продукти, включително сирене, кисело мляко и мед, на Велинградския пазар. Малкото пари, които правят, помагат да осигурят семействата им от поколения наред. Това не би било възможно без влака, който е най-практичният начин за тях, за да занесат стоките си на пазара.
Село Абланица е дом на няколкостотин души, които живеят из черните пътища на стръмен хълм. От върха на селото можете да дишате чистия планински въздух и да видите ясно долината до близките върхове на Родопите. Някога тук е имало фабрика за производство на килими, училище и медицинска клиника, но всички те вече ги няма. Няма магазини и ресторанти. Единствената обществена сграда е малка джамия.
Родопската теснолинейка обслужва 27 гари в Родопите. Построена през първата половина на 20-ти век. Тесният й габарит е добър за изкачване на стръмни терени и позволява по-тесни завои, по-леки железопътни линии и по-малки тунели – всичко това е от решаващо значение за маршрута му през планините.
Сабие плаща само 54 български лева ($32) за тримесечна карта на пенсионер, което прави теснолинейката много достъпен вид транспорт. Но железницата отдавна е изправена пред заплаха от затваряне. Пътуването не е скъпо, а разходите за поддръжка са високи. През последните години новоизградените асфалтови пътища улесниха придвижването между селата в района на собствениците на автомобили.
Все пак железницата предоставя ценна и достъпна услуга за много местни жители. “Влакът даде на нашата общност достъп не само до образование, но и до работни места и болници”, разказва Фатима Исмаил, която е израснала в Аврамово и като тийнейджърка е взела влака до гимназията. Осигурява и местна заетост. Братовчедът на Фатима, Мехмет, е бил управител на гара, а други двама братовчеди – инженери.
Кристиян Ваклинов, който сега е на 26 години, през 2014 г. за първи път научава, че правителството обмисля затварянето на теснолинейката в Родопите. Тогава той организира и разпространява петиция за спасяване на влаковата линия. За негова изненада събира повече от 11 000 подписа само за месец. Заедно с приятели като Ивайло създава организацията с нестопанска цел “За теснолинейката”, като целта му е да спаси влака чрез увеличаване на превозните средства по линията, главно чрез туризъм. Защото влакът има социална функция.
За да привлече туристи и да увеличи пътниците, групата изгражда и уебсайт, където публикува разписания на влаковете, снимки и история на линията (на английски и български). Създава се и музей в една от гарите, в който могат да се видят стари снимки и исторически артефакти. През празничните уикенди се организират специални пътувания за събития и хората могат да резервират специално пътуване с влак за сватбата си.
Тази година, за да отбележи 100-годишнината от първоначалното изграждане на железопътната линия, групата организира специално пътуване между Септември и Велинград, с пет вагона, теглени от старинен парен двигател, задвижван от въглища.
Въпреки популярността на линията обаче, тревогите за нейното бъдеще остават.
