Българите гласуваха и пренаредиха чувствително политическата карта. Има ясен победител и по всичко изглежда, че периодът на нестабилност свърши. Открива се хоризонт за стабилно управление, разбиване на омертата в съдебната власт и възможност за преследване на политики в подкрепа на конкурентоспособността и растежа. Всичко това е изправено пред нова стена от неопределеност, която е свързана не толкова с парламентарното мнозинство, колкото с ценностите и профила на партията, спечелила категорично вота на българските граждани. Така в деня след изборите от Института за пазарна икономика представят първите тестове пред новото управление, както и 10 фундаментални цели с хоризонт от четири години, които биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в страната.
Тестове за мнозинството и управлението
Фундаменталният тест пред всяка власт в България е поддържането на макроикономическа стабилност, добра бизнес среда, насърчаваща иновации, предприемачество и труд, както и препотвърждаването на цивилизационния избор пред страната. Текущата ситуация обаче дава и много по-конкретни тестове, които ще покажат дали новото управление отговаря на стандартите, които бяха поставени от рекордните протести в края на 2025 г.
Разумна фискална политика и траектория към консолидация на бюджетния дефицит: Първият приоритет трябва да е приемането на държавен бюджет, който отговаря на исканията на площада от края на 2025 г. Това означава бюджет без вдигане на данъци и осигуровки, с ясен ангажимент за спазване на фискалните правила и посока за свиване на администрацията и неефективните разходи в публичния сектор.
Разбиване на омертата в съдебната власт и връщане на почтеността в правосъдието: Наказателният вот срещу статуквото е най-вече вот с надежда за върховенство на правото. Абсолютен приоритет на новата власт трябва да е намирането на мнозинство за избор на нов Висш съдебен съвет, Инспекторат към Висшия съдебен съвет и главен прокурор, както и ясни стъпки за премахване на криминалното, политическото и икономическото влияние над съда и прокуратурата.
Ясна евроатлантическа ориентация и отказ от геополитически завой към Русия и Китай: В условията на засилени външнополитически напрежения, новата власт трябва недвусмислено да препотвърди стратегическия избор на България като част от ЕС и НАТО. Всеки сигнал за колебание или двусмислие би подкопал доверието както вътре в страната, така и сред международните партньори.
10 фундаментални цели с хоризонт 2030 г.
1. Преминаване на границата от 75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност
В дългосрочен план голямата цел пред страната трябва да е забогатяването и сближаването с големите икономики в Европа. България измина пътя от под 30% от средното ниво за ЕС в началото на новото хилядолетие до 68% през 2025 г. Това са повече от две десетилетия на изпреварващ икономически растеж. Въпреки това, почти всички останали страни в региона на Централна и Източна Европа са достигнали нива в рамките на 75-90% от средното ниво за ЕС. Българската икономика може да достигне нива от 75-80% в сравнително кратки срокове, като това изисква активна политика в подкрепа на конкурентоспособността и възползване от пълния потенциал (физически и човешки) на страната. Сближаването с успешните страни в региона означава и чувствително покачване на възнагражденията в икономиката и въобще на разполагаемият доход на домакинствата.
2. Устойчиво повишаване на инвестициите в икономиката до нива от 25% от БВП
Брутото образуване на основен капитал (инвестициите) в България в последните години е устойчиво под 20% от БВП, като това е показателят, по който изоставаме чувствително от другите страни в Централна и Източна Европа. Всички успешни примери в региона постигат изпреварващ растеж с инвестиции от порядъка на 25% от БВП. Повишаването на инвестиционната активност е възможно с подобрение в бизнес средата, данъчни мерки в подкрепа на инвестициите в капитал и иновациите, както и изчистен модел за развитие на индустриалните терени в страната. Прилагане на програмно бюджетиране и изпълнението на капиталовата програма на правителството със средносрочен хоризонт също подкрепя капиталонатрупването в икономиката.
3. Достигане и поддържане на коефициент на заетост от поне 80% за населението на възраст 20-64 г.
В периода 2023-2025 г. България отчита коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г. от 76-77%, като това е историческият максимум на страната. Мерките в подкрепа на човешкия капитал, трансформацията на икономиката и стимулиране на инвестициите могат да активират хората извън пазара на труда и за пръв път да бъде достигната границата от 80% заетост. Подобни нива на заетост се наблюдават след пандемията в добрите примери в региона на Централна и Източна Европа. Тази цел може да бъде постигната чрез фокус върху фундаменталните умения на неактивните и трайно безработните, повишаване на гъвкавостта на работните места и привличане на частни инвестиции в слаборазвитите региони, в които днес се концентрират безработните.
4. Свиване на неравенствата и връщане на коефициента на Джини в рамките на 30-35 в средносрочен план
Свиването на неравенствата в последните години показва, че икономическият растеж в България може да носи ползи за всички групи в обществото, без да се налагат свръх разходи в бюджета и разглобяване на данъчната система. Коефициентът на Джини се сви от над 40 в годините преди пандемията до 37-38 през 2023/2024 г. Поддържане на ниска безработица и активиране на хората извън заетост и образование, ръст на производителността на труда и на възнагражденията, както и насочена социална политика към най-уязвимите групи от обществото може да доведе до устойчиво свиване на неравенствата и влизане в рамки на обичайните нива за региона на Централна и Източна Европа.
5. Повишаване на средния резултат на учениците в PISA с 25-50 точки и намаляване на дела на слабите ученици
В последното издание на PISA резултатите на българските ученици са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. Делът на функционално неграмотните е около 50% в различните дисциплини. Изследванията и опита на други страни в Централна и Източна Европа показват, че повишаването на средното ниво и намаляването на дела на слабите ученици са двата фактора, които дават най-голям ефект по отношение на икономическия растеж. В средносрочен план е напълно постижимо изравняването на постиженията на някои от страните в региона, които са изправени пред сходни предизвикателства, но отчитат по-добро представяне на PISA. Това изисква преформатиране на политиката и финансирането в посока качество на училищното образование, както и структурирани усилия и специална програма за подкрепа на слабите училища.
6. Устойчиво повишаване на средната очаквана продължителност на живота в България до 78 г.
Продължителността на живота в България (75,9 г.) остава най-ниската в ЕС (средно 81,7 г.). Основен движещ фактор зад това изоставане е чувствително по-високата смъртност и особено предотвратимата смъртност, която е 2,3 пъти над средната за ЕС. Овладяването на високата смъртност и повишаването на продължителността на живота изисква дълбоки промени в българското здравеопазване, в т.ч. насочване на по-голям ресурс към профилактика и превенция за сметка на болнично лечение, промяна на стимулите във финансовия модел на болниците и монополната позиция на НЗОК, повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и мерки за привличане и задържане на кадри в професията, както и подобрен достъп до лекарства. Преформатиране на модела на социалните услуги спрямо потребностите и ефективен модел за грижа за възрастните хора също подкрепят целите за продължителността и качеството на живота.
7. Устойчиво обръщане на миграционните процеси и достигане до механичен прираст от над 50 хил. души на година
След пандемията се наблюдава обръщане на миграционните процеси в България. През 2023 и 2024 г. механичният прираст на населението е от порядъка на 40 хиляди души или 6,0-6,5‰ от цялото население. Повишаването на доходите и възможностите за реализация, както и подобряването на здравето и качеството на живот по места, са ключови за устойчивото обръщане на миграционните процеси. Постигане на устойчив механичен прираст от 50 хил. души на година означава овладяване на спада на населението в страната.
8. Повишаване на финансовата автономия на общините, като собствените приходи на местно ниво надхвърлят границата от 40% от общите разходи
През последните над десет години се наблюдава сериозен спад във финансовата автономия на общини в България и хронична зависимост от държавните трансфери. Делът на собствените местни приходи в бюджетите на общините се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024-2025 г. Мерки за фискална децентрализация, в т.ч. преотстъпване на част от приходите от подоходното облагане, могат да повишат финансовата автономия на общините и да дадат стимули на местната власт да провежда активна политика за привличане на инвеститори и развитие на икономиката.
9. Балансирано териториално развитие и по-силна роля на икономическите центрове отвъд столицата
Развитието на големите икономически центрове отвъд столицата е ключово за балансираното териториално развитие на страната. То е в пряка зависимост от финансовия ресурс и възможностите на местните власти на провеждат собствени политики. Отключването на потенциала на големите регионални центрове в страната изисква стъпки към административно-териториална реформа, съвместно предоставяне на публични услуги и възможности за сътрудничество между местните власти, повече правомощия на местно ниво и финансова автономия, активна политика за привличане на инвестиции, както и повече ресурс за местни инвестиции в по-добра среда за живот.
10. Ефективна борба с корупцията и отлепване от дъното по върховенство на правото в Европейския съюз
Изоставането по отношение на върховенството на правото продължава да отличава България от успешните европейски икономики и да ограничава потенциала за дългосрочен растеж. За да отключи своя потенциал и да преследва целите за сближаване, ръст на доходите и намаляване на неравенствата, както и въобще подобрението на качеството на живот, България трябва да постигне отчетлив напредък в правосъдието. Ключово е да се премахне политическото и икономическото влияние над съда и прокуратурата, за да се спрат корупционните канали за източване на публичния ресурс. Липсата на осъдителни присъди срещу лица от висшите етажи на властта е единият от критериите, показващ отсъствието на реално сработване на институциите от съдебната власт. Липсата на разкрити обвързаности между съдебната власт и политическите лица благоприятства престъпността, покровителствана от политиката. Стъпка в правилната посока може да се потърси чрез дисциплинарно наказани и освободени магистрати. Време е независимостта на съдебната власт да върви ръка за ръка с ефективност на правосъдието на поносима за българските граждани цена.
